Кристофър Райх - Правилата на измамата

— С мис Крюгер имат роднинска връзка, така ли?

— Каза, че е сестра на съпругата му. Но може и да лъже. За пръв път го виждам.

Полицаите се изреждаха да й задават въпроси.

— Видяхте ли жената, която живее там… въпросната мис Крюгер?

— Не.

— Попитахте ли го за раната му?

— Каза, че леко е пострадал. Сподели, че е лекар и ще се погрижи за себе си веднага щом се качи в апартамента.

Полицаите започнаха да се изнервят.

— Този лекар заплаши ли ви по някакъв начин?

— Не. Държа се любезно… Ала не мисля, че има работа тук, след като мис Крюгер я няма. За пръв път го виждам. Изплаши ме.

Полицаите се спогледаха. Поредната скучаеща клюкарка.

— Ще поговорим с господина. Съвсем случайно да ви е споменал как се казва?

Жената се намръщи.

— Почакайте тук, госпожо.

Джонатан стоеше с вирната брадичка пред огледалото в банята и разглеждаше шията си. Кръвта бе започнала да се съсирва и да хваща коричка. В полевите болници срещаше подобни гледки ежедневно. Ако не искаше да му остане постоянен белег, трябваше отново да отвори раната и да я зашие, докато е прясна. Точно сега обаче това нямаше как да стане.

Наля си от водката и я глътна за кураж.

— Не мърдай — прошепна си той с игла и конец в ръка.

Пое дъх и се залови за работа. Иглата си я биваше като за извадена от комплект за шиене. Сравнително остра. Сравнително стерилна. Беше ползвал и по-лоши. Събра ръбовете на раната с пръстите на лявата си ръка и направи първия шев.

Всичко е било лъжа от самото начало. Ема не беше Ема. До известна степен животът му е протичал като театър. Пиеса, режисирана от невидим режисьор. Странно, но чувстваше по-скоро облекчение, отколкото разочарование. Сякаш някой внезапно беше махнал капаците от очите му и той изведнъж прогледна.

Вече виждаше нещата такива, каквито са. Не само право пред себе си, но и в проклетата периферия. За част от секундата и миналото, и настоящето му добиха коренно различен облик. Джонатан пионката, Джонатан марионетката, глупавата, безгласна марионетка…

„Кой режисира този театър? — зачуди се той. Кой я е въвлякъл в това?“

Направи третия шев. Конецът заяде и очите му се насълзиха. Стисна зъби и рязко дръпна иглата.

Ядосан — ето как се чувстваше. Ядосан на Ема. Ядосан на Хофман. Ядосан на онзи — който и да бе той, — дето открадна живота му и го прекрои по собствените си нужди. Кражба от абсолютно непростимо естество. А останалото? Другата част от живота му, която принадлежеше само на тях двамата? И това ли беше преструвка? Изкушаваше се да нарече интимните им моменти незабравими, необременени от важните й задължения. Моментите, когато се любеха. Тайните им погледи. Докосването на ръцете им в мигове на безмълвна близост.

Осем години… Как е било възможно?

Отпусна иглата и се подпря с ръка на умивалника. Впери поглед в огледалото. Наистина ли не разбираш? Та ти дори не знаеш истинското й име…

Погрижила се е да те местят из Африка, Европа и Близкия изток, за да може спокойно да върши работата си. Имала е паралелен таен живот. Огледай се, виж този апартамент, шикозната рокля. Водила е мъже тук, пила е водка с тях, съблазнявала ги е…

Погледна дълбоко в собствените си очи и се изправи пред истината.

Довърши работата си бързо и усърдно, безчувствен към болката. Направи възел и отряза конеца с ножичката, която намери в комплекта за шиене. Намаза зашитата рана с алкохол и я превърза. Справи се чудесно…

Взе ризата си и се запъти към кухнята, където си наля още водка. Трябваше да запомни тази марка — „Зубровка“. „Наивен глупак“ в превод от полски.

Облече палтото си и бръкна в джобовете. В десния напипа халката. Обеща си винаги да я носи със себе си, за да му напомня. Изгаси осветлението в кухнята и тръгна към всекидневната. Бавно плъзна поглед наоколо — всичко това беше илюзия, театрална сцена, нищо повече…

В този момент на вратата се похлопа.

— Полиция. Искаме да говорим с вас.

Джонатан се вцепени. Жената от входа, тя ги е повикала. Представи си сценария оттук нататък. Щяха да поискат да видят документите му. Рутинна проверка за висящи съдебни постановления. Отговорът щеше да е категоричен — доктор Джонатан Рансъм, издирван по обвинение за убийство на двама полицаи. Заподозреният е въоръжен и опасен. Щяха да го закопчеят с белезници да го проснат на земята за нула време.

На вратата отново се почука.

— Полиция. Умоляваме ви, докторе, знаем, че сте вътре. Бихме искали да говорим с вас за госпожица Крюгер.