Кристофър Райх - Правилата на измамата

Фон Даникен се сети за петънцата бяла боя в гаража на Блиц и за липсващото количество „Семтекс“. А следите от гуми спокойно биха могли да бъдат на микробуса „Фолксваген“, използван за транспортирането на експлозивите.

— Замесени са и други. Това е мащабна операция, за която са нужни повече от двама души.

— Може и така да е, Маркус. Не мога да отрека, че нещо се готви. Но това, което ми даваш, не е достатъчно. Ще се обадя в управленията на гражданската авиация и после какво? Да не би да очакваш, че ще отложат всичките си полети до Швейцария? Или че ще ги пренасочат към Мюнхен, Щутгарт и Милано и ще превозят дотук пътниците с влакове и автобуси? Ами ако заплахата се отнасяше за някой от тунелите? Щяхме ли да затворим Сан Бернадино и Готар? Разбира се, че не.

Фон Даникен пронизваше Марти с поглед.

— Ще имаме нужда от подкрепата на местните полицейски управления — каза той след кратко мълчание, преструвайки се, че не е чул и дума от казаното. — Ще обиколим всички къщи в радиус десет километра от летищата. После ще…

— Ти не чу ли какво каза генералът? — прекъсна го Марти със същия влудяващо благоразумен тон. — „Търтеят“ може да бъде изстрелян отвсякъде. Може да свали самолет във Франция, Германия… или дори в Африка, както стана ясно. Моля те, Маркус!

Фон Даникен заби нокти в дланта си. Дори се насили да се усмихне, само и само да не избухне. Това не можеше да се случва наистина, повтаряше си наум той. Марти изобщо не проумяваше сериозността на заплахата.

— Та, както вече казах, ще започнем претърсването къща по къща. Обещавам ти, че ще бъде проведено много дискретно. Ще тръгнем първо от Цюрих и Женева — изрече непоколебимо той.

— И колко полицаи ще са нужни, според теб, за това начинание? — улови се главата Марти.

— Няколкостотин.

— А? Няколкостотин дискретни полицаи, които ще пристъпват на пръсти, няма да споделят и думичка защо им се налага да напуснат жените и децата си посред нощ и ще тръгнат да чукат по хорските врати, за да търсят заредена бомба.

— Не да търсят бомба — прекъсна го Фон Даникен. — Ще разговарят с гражданите и ще се интересуват дали са забелязали нещо подозрително. Ще маскираме операцията като издирване на изчезнало дете.

— Дискретни полицаи. Любезни въпроси. До утре сутрин половината държава ще е наясно какво точно правим, а до вечерта и останалата половина ще разбере от новините, че на територията на страната се подвизават терористи, които възнамеряват да свалят пътнически самолет… А ние не можем да направим нищичко, за да им попречим.

— Точно така — каза Фон Даникен. — На територията на страната наистина се подвизава терористична клетка с точно такива намерения.

Започваше да губи. Усещаше, че спорът му се изплъзва като изтичащ между пръстите пясък.

Марти му хвърли укорителен поглед.

— Имаш ли представа каква паника ще предизвикаш? — попита той. — Като нищо може да затвориш целия въздушен трафик за Централна Европа. Това не е бомба, скрита в нечий куфар. Представи си колко ще ни струва в икономическо отношение. Да не говорим пък за репутацията на страната ни…

— Трябва да разположим екипи с ракети „Стингър“ по покривите на летищата и да поставим противовъздушни батареи около пистите — продължи невъзмутимо Фон Даникен и зачака поредния изблик на недоволство от страна на Марти. Ала министърът на правосъдието запази мълчание. Седна на стола си и сключи ръце на тила си. Малко след това поклати глава и Фон Даникен разбра, че разговорът им бе приключил. Той бе загубил. Нещо по-лошо — усещаше, че в думите на Марти има някаква истина.

— Съжалявам, Маркус — каза Марти. — Преди да предприемем каквото и да било, ще са ни нужни доста по-сериозни потвърждения за този заговор. Ако този Блиц, или Китаб… или както там му е името… е имал съучастници, твоята задача ще бъде да ги откриеш, заедно с липсващите двайсет килограма пластичен експлозив и белия микробус. Ако искаш от мен да блокирам живота на цялата държава, трябва да ми представиш реално доказателство за подготовка на заговор за взривяване на пътнически самолет на швейцарска територия. Нямам намерение да парализирам цялата страна само заради едно признание, изтръгнато от твоите приятелчета в ЦРУ.

— Ами Рансъм?

— Какво за него? — рязко попита Марти, изправи се и тръгна към вратата. — Той е заподозрян в убийство. Остави властите в кантона да се оправят с него.

— Очаквам да разбера дали раненият полицай е излязъл от кома. Надавам се, че той би могъл да хвърли някаква светлина по въпроса за необичайния интерес на Рансъм към онзи багаж.