Кристофър Райх - Правилата на измамата

— Прието, сър. Разбрахме.

Под себе си ясно виждаше Клостерс и двете платна на пътя, разделящ долината наполовина. Забелязваха се и контролно-пропускателните пунктове, заедно с охранителните групи и военни съоръжения от двете страни на шосето. Десет километра по-нататък вече се различаваха очертанията на града.

Давос имаше население 5500 души и беше разположен на надморска височина от 1800 метра. Алпийското селце се проточваше като дълга широка ивица по планинския склон. Куполът на протестантската църква проблясваше под лъчите на слънцето. Горе на билото се виждаха боядисаните в кралско синьо кабини на въжения лифт Якобсхорн.

Радиостанцията изпука.

— Инспектор Фон Даникен, тук е охраната.

— Какво има?

— Крюгер вече е дошъл. Име: Еван. Преминал е през контролно-пропускателния пункт в долината в 10:07. В 10:31 му е издадена нова карта за достъп на главния охранителен пункт.

— Издали сте му нов пропуск, добре ли чух? — изуми се Фон Даникен.

— Според рапорта, направен от проверяващия полицай, картата за достъп на Крюгер била повредена. Посочената причина е дефектен чип. Към това е добавено и „погрешни данни“.

— Какво значи това?

— Оригиналният документ е издаден на името на Ева Крюгер, но гостът се оказал мъж. Имал за задача да достави луксозен „Мерцедес-Бенц“ на Парвез Джин, член на иранската делегация.

Джин, иранският подстрекател. Фон Даникен веднага се сети за бележката, прикрепена към банковия превод от сто хиляди швейцарски франка до Готфрид Блиц, известен още като Махмуд Китаб. „Подарък за П. Дж.“ Най-после разбра за кого бяха предназначени парите, въпреки че естеството на връзката между двамата мъже тепърва щеше да се изяснява.

Фон Даникен се замисли за вестникарските статии, описващи убийствата на босненския военен диктатор и ливанския полицейски инспектор. Дали Рансъм подготвяше ново покушение? Ако беше така, защо му трябваше да дава на човека сто хиляди швейцарски франка и страшно скъп автомобил?

— Къде е Еван Крюгер?

— Секунда, сър. Трябва да проверя.

Фон Даникен тихо изруга и зачака.

— Намира се в червената зона. Влязъл е на територията на хотел „Белведере“ преди осем минути.

— Изпрати хората си в хотела — нареди Фон Даникен. — Искам да отцепите района по най-бързия начин. Не се тревожи, че ще вдигнете шум. Действаш по мое нареждане. Ще кацнем на южното летище за хеликоптери след четири минути. Изпрати кола да ме вземе.

Създадената през 1291 година швейцарска нация счита себе си за най-старата непрекъснато функционираща демокрация в света. Управлението на страната се основава на двукамерната парламентарна традиция и сериозно се влияе от американската и британската конституции. Долната камара — или Държавният съвет — се състои от двеста представители, избрани пропорционално от общо двайсет и шестте кантона в страната. Горната камара, наречена Съвет на кантоните, включва по двама души от двайсет кантона и по един от останалите шест „полукантона“. Вместо да избират министър-председател от мнозинството на управляващата партия, който да изпълнява ролята на глава на изпълнителната власт, членовете на двете камари заседават веднъж на четири години, за да изберат седем членове на Управителен федерален съвет, местата в който се разпределят пропорционално между политическите партии. Всеки от съветниците се поставя начело на определена служба или министерство, а президентът се избира на ротационен принцип с едногодишен мандат.

Въпреки своите четиридесет и пет години, Алфонс Марти беше най-младият член на федералния съвет и нямаше никакво намерение да чака шест години, за да заеме президентското кресло. Славеше се като кръстоносец, гордостта на родния си кантон Женева, където бе разчистил организираната престъпност до основи, а напоследък на международно равнище, водеше кампания против установената от американците практика на незаконни политически отвличания.

В мразовитата петъчна утрин Марти седеше зад голямото си писалище и докато разлистваше документите пред себе си, предвкусваше, че съдържащата се в тях информация неминуемо ще му осигури президентския стол.

Бяха изпратени от „Суиском“ десет минути по-рано и съдържаха списък от всички входящи и изходящи обаждания, проведени от телефоните на Маркус Фон Даникен. Общо трийсет и осем разговора. Повечето от номерата принадлежаха на колеги на Фон Даникен от Федерална полиция. Марти разпозна и собствения си номер на три пъти — в 8:50, когато „Оникс“ бе прихванала пътническия манифест от чартърния полет на ЦРУ; в 12:15, когато самолетът бе поискал разрешение за кацане на швейцарска територия и в 1:50, когато Фон Даникен му се обади, за да съгласуват тръгването си към летището.