Кристофър Райх - Правилата на измамата

В началото връзката им вероятно е била чисто професионална. Ева, Хофман и Блиц са правели всичко възможно пратките да пристигат без засечки. Било е изключително важно Джин да спечели благоразположението на своите началници. При всички случаи, кариерата му се е развила с шеметна скорост.

Шест месеца по-късно, Парвез Джин е станал министър на технологиите. Благодарение на това е имал възможност да пътува доста по-свободно. Със сигурност е наглеждал производствената дейност на ЦИАД в Швейцария. Посещенията му са съвпадали със „светкавичните сафарита“ на Ема — изненадващите й пътувания за попълване на лекарствените запаси. По време на някоя от визитите му, Ева Крюгер е хвърлила въдицата…

Може би е предложила да отскочат до Берн, за да продължат обсъждането на някое уединено местенце. После са посещавали апартамента й, пили са полска водка в охладени чаши… Най-древният номер на света. Така са се сдобили с компрометиращите снимки, а после са добавили към тях и подкупите. Парични преводи по сметка в Цюрих. Дори аятоласите могат да разберат едно залитане по жена като Ева. Едва ли обаче биха одобрили приемането на подкупи.

Джин е налапал въдицата и е започнал да играе по свирката им.

Джонатан погледна към седналия до него ирански държавник. Броеше парите с треперещи пръсти. Жалък кучи сине — помисли си той, — наистина ли си мислеше, че си хапка за устата на жена ми?

— Това ли е всичко? — попита Джонатан и посегна към преносимата памет.

— Ядрената програма на страната ми. Няма как да не е достатъчно.

— Сигурен ли си, че нещо не премълчаваш? Можем да спрем и да проверим. Не бързаме за никъде.

— Всъщност има още едно нещо — колебливо изрече Джин. — Преди година се сдобихме с четири крилати ракети КН-55, руско производство. Държим ги във военновъздушна база Каршун в Залива. Всяка от тях има бойна глава със заряд от десет килотона. Ако съоръженията ни за обогатяване на уран бъдат нападнати, няма да се поколебаем да ги използваме. Планираме унищожаването на Йерусалим и нефтените полета в Гхавар. Президентът възнамерява да го обяви другата седмица. Аз съм тук да подготвя почвата. Кажи на работодателите си да си помислят хубаво, преди да предприемат действия.

— Ще им предам — кимна Джонатан.

— Е? — каза Джин. — Къде са снимките? Къде е паспортът ми? Трябва да знам дали това е краят? Писна ми да бъда ваш лакей. Ева обеща да ми предаде всичко.

Джонатан му подаде френския паспорт.

— За снимките ще трябва да изчакаш. Бяха у Ева. Но не бива да се тревожиш. Това е краят на операцията. Никой няма да те притеснява повече.

Тогава Джонатан забеляза суматохата в далечината пред тях. Отряд войници поставяха заграждения по средата на пътя и блокираха движението и в двете платна. По тротоарите се трупаха полицаи и даваха инструкции на пешеходците. Едни тичаха в обратна посока; други се свиваха до стените, обзети от паника; трети залягаха на земята, покрили главите си с ръце…

Телефонът на Джин иззвъня. Той изръмжа недоволно и прие разговора. След десет мъчителни секунди затвори слушалката.

— Полицията е обсадила хотела — каза Парвез Джин. — Издирват мъжа, който е доставил мерцедеса. Излиза, приятелю, че ти току-що сложи край на живота ми.

Джонатан не сваляше поглед от пътя пред себе си. Срещу мерцедеса се приближаваше цял отряд полицаи с насочени към тях пистолети. Погледна в огледалото за обратно виждане — същата гледка. Над главите им се разнесе бръмченето на хеликоптер. Набит, решителен мъж, облечен с костюм и палто, се откъсна от навалицата отсреща. Имаше тъмни кръгове около очите и крачеше енергично, с едва прикрита ярост в погледа. Беше го виждал и преди, когато се разминаха на косъм във вила „Принчипеса“.

— За кого работиш? — попита Джин. — ЦРУ? МИ6? Мосад? Човек има право да знае за кого дава живота си.

— Аз съм съпругът й.

— Чий съпруг?

Джонатан го погледна изпод вежди.

— На Ева Крюгер.

— Но… — Лицето на Джин помръкна. — Върни ми преносимата памет.

— Съжалявам — отвърна Джонатан. — Но това не подлежи на обсъждане.

— Ала полицията ще я открие… Всички ще разберат, че аз съм ти я дал. Трябва да ми я върнеш.

— Няма да стане.

Джонатан впери поглед към затягащия се около него обръч от полицаи и войници. През цялото време бе възнамерявал да се предаде веднага щом набави необходимите доказателства. Ала сега, когато разполагаше с подробно описание на ядрената програма на Иран, заедно с шпионина, който можеше да потвърди всяко негово твърдение за събитията от последните няколко дни, осъзна, че това все още не е достатъчно. Полицията щеше да конфискува преносимото устройство. Джин щеше да бъде върнат при делегацията си и незабавно отведен извън страната. А Джонатан? Щяха да го разпънат на кръст и хвърлят в затвора с доживотна присъда.