Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Тя замълча и въздъхна.

— Ставам по три пъти на нощ, за да проверявам дали са тук. Инсталирахме алармена система и нощем я включваме, така че, ако някоя врата или прозорец се отворят, така ще писне, че ще събуди и мъртвите. Но дори при наличието на тази защита, все още не ги изпускам от очи.

— Това ще мине — успокои я Карлсън. — Може би не веднага, но с времето. Как се справят момичетата?

— Кати все още има кошмари. В съня си казва: „Не искам Мона“. Един ден отидохме на пазар и срещнахме някаква слаба жена с разрошена тъмна коса, която сигурно й напомни за Анджи. Започна да пищи и се вкопчи в краката ми. Това направо ми разби сърцето. Но доктор Харис ни препоръча чудесен детски психиатър — доктор Джудит Ноуел. Ще водим близначките всяка седмица. Ще отнеме време, но тя ни увери, че децата ще се оправят.

— Станфорд ще иска ли сделка? — попита Стийл.

— Няма какво да предложи в замяна. Замислил е отвличането, защото се е паникьосал. Уплашил се, че жена му е разбрала за изневерите му и ще се разведе с него. А при това положение е щял да остане без пукната стотинка. Имал е финансови проблеми и в компанията и се е страхувал, че ще го разкрият. Трябвало е да разполага с пари в запас. Когато те е срещнал в офиса си, Стийл, и ти си му показал снимка на момиченцата, му е хрумнала схемата. Лукас Ул и той са имали странна връзка — продължи Карлсън. — Лукас е бил негов доверен шофьор, карал го е на тайните му любовни срещи. Един ден, по време на втория му брак, Станфорд неочаквано се върнал в апартамента и го заварил да рови в сейфа с бижутата на жена му. Насърчил го да довърши обира, но поискал част от печалбата. След това започнал да снабдява Лукас с информация и подробности за къщите, които впоследствие шофьорът обирал. Станфорд винаги е живял опасно, на ръба. Но най-много ми хареса, че е можел да се измъкне безнаказано, ако бе повярвал, че Лукас не е казал на Клинт нищо за него. Той беше сред заподозрените и дори в началото на списъка, бе под наблюдение, но наистина нямахме никакви улики срещу него. Ето какво ще го преследва до края на живота му, когато се събужда сутрин в затворническата си килия.

— А какво ще стане с Клинт Даунс? — попита Маргарет. — Той призна ли си?

— Той е похитител и убиец. Все още се опитва да ни убеди, че смъртта на Анджи е била случайност, но ще му трябва доста късмет някой да му повярва. С него ще се занимава федералният съд. Сигурен съм, че е изпил последната си бира в кръчмата в Данбъри. Никога повече няма да излезе от затвора.

Близначките приключиха играта си и дотичаха в трапезарията. След миг усмихнатата Кати се настани в скута на майка си, а кикотещата се Кели се покатери на коленете на баща си.

Уолтър Карлсън почувства как в гърлото му засяда буца. Ех, ако всичко винаги ставаше така, помисли си той. Ако можеха винаги да върнат отвлечените деца на родителите им. Ако можеха да отърват света от хищниците! Добре поне, че тази история имаше щастлив край.

Близначките бяха облечени с пижамки на сини цветя. Две малки момиченца в синьо, помисли си той. Две малки момиченца в синьо.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6381

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

Остров в Карибско море. — Б.пр.

Прозвището, което означава Шарения свирач, произлиза от немската легенда (отпреди 700 години) за Свирача от Хамелн — оригиналното немско заглавие е „Rattenfanger von Hameln“ (Ловецът на плъхове от Хамелн), според която в селото, нападнато от плъхове, повикали Свирача на флейта да ги отведе. Той изпълнил уговорката, но селяните не му платили. Тогава си тръгнал, свирейки, а подире му тръгнали и всичките сто и тридесет невинни деца. Заради спасяването на селото той е олицетворение на доброто, но като похитител на децата е символ на злото, като самия дявол. През 1842 г. благодарение на поемата на Робърт Браунинг „The Pied Piper of Hamelin“ символът става популярен в англоезичния свят. С Пайд Пайпър се означава едновременно положителното и отрицателното у човека — така наричат различни политици, лидери на религиозни секти, рок звезди, учители, които се опитват да водят хората към някаква цел. Използва се и в смисъл, че човек трябва да си плаща дължимото. — Б.пр.

В англоезичните страни според старинен обичай на тортата се поставя по една свещичка за всяка година и една голяма в средата за „живот и здраве“. — Б.пр.