Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Лукас ли?

— Хайде, Клинт! Стига си се правил на луд. ДНК-то на близначките сигурно е навсякъде из бунгалото в Данбъри. Твоят приятел Гас ни каза, че е чул две деца да плачат, когато е говорил по телефона с Анджи. Приятелката ти е платила дрешките за момиченцата с твоята кредитна карта. Полицаят в Барнстейбъл е видял Анджи с Кати тази сутрин. Също и чистачката в „Макдоналдс“. Разполагаме с необходимите доказателства. Единственият ти шанс да получиш снизхождение е да ни кажеш всичко.

Боричкане пред вратата на стаята накара всички да обърнат рязко глави. Чуха гласа на сержанта.

— Госпожо Фроли, съжалявам, но не можете да влезете там.

— Моля ви! Там е човекът, който отвлече децата ми!

Рийвс, Риалто и Карлсън се спогледаха.

— Пусни я! — извика Рийвс.

Вратата се отвори със замах и Маргарет влетя като фурия. Сините й очи бяха черни като въглени, лицето й бе смъртно бледо, а дългата й коса разчорлена. Тя се огледа, сетне отиде право при Клинт и падна на колене пред него.

— Кати е болна — изплака тя, гласът й трепереше. — Ако умре, не знам дали Кели ще остане жива. Мога да ви простя всичко. Ако ни помогнете да спасим Кати, ще пледирам за вас, ще моля за снизхождение на делото. Обещавам, обещавам! Кълна ви се! Моля ви!

Клинт се опитваше да гледа встрани, но откри, че не може да откъсне поглед от блестящите очи на Маргарет. „Те ме държат в ръцете си — осъзна той. — Все още не съм издал Пайд Пайпър, но може би има и друг начин да избегна смъртното наказание, което сто на сто ще ми лепнат.“ Той изчака една дълга минута, съчинявайки набързо историята, и после каза:

— Аз не исках да задържаме детето. Всичко измисли и извърши Анджи. Когато трябваше да оставим и двете деца, тя застреля Лукас и остави фалшивото писмо. Наистина е луда. Избяга с парите и дори не ми каза къде отива. Обади ми се днес и ме помоли да се срещнем тук. Казах й, че трябва да потопим буса и да се махнем от Кейп с колата, която бях задигнал. Но нещата не се развиха така.

— Какво стана? — попита Риалто.

— Анджи познава Кейп, аз не. Каза, че имало някакво пристанище, недалеч от мотела, където да пуснем буса по кея и да го оставим да падне във водата. Аз я следвах, карах след нея, но нещо явно се обърка. Тя не успя да излезе от буса навреме.

— Бусът падна във водата заедно с нея, така ли?

— Ъхъ.

— Беше ли Кати в него?

— Да. Анджи нямаше намерение да я нарани. Ние смятахме да я вземем с нас. Искахме да бъдем семейство.

— Семейство! Семейство! — Вратата към стаята все още бе отворена. Сърцераздирателният вик на Маргарет прокънтя в коридора. Стийл, който вече вървеше към нея, разбра какво означава.

— О, боже — помоли се той. — Помогни ни да го преживеем.

Видя жена си, паднала на колене пред едрия мъж, който сигурно бе похитителят. Приближи бързо, вдигна я и я прегърна, като погледна убийствено Клинт.

— Ако можех да докопам оръжие, щях да те убия още сега — процеди Стийл.

Шефът на полицията грабна телефона, след като Даунс описа мястото, където бе паднал бусът.

— Пристанището Сийгал, вземете и подводничарско оборудване — нареди той. — А също и лодка. — После погледна агентите. — Под кея има товарна рампа — добави, като крадешком извърна очи от Маргарет и Стийл. Не искаше да вдъхне на тези бедни хора фалшива надежда. През зимата през рампата трябваше да минава предпазна верига. Може би, може би… ако бе станало чудо, веригата бе задържала буса, преди да е паднал във водата. Но приливът настъпваше бързо и дори това да бе така, в следващите двадесет минути долната рампа щеше да бъде под водата.

Всички летища са под наблюдение, мислеше си Риалто, докато пътуваше с Рийвс, Уолтър Карлсън и шефа на полицията по шосе 28 към Харуич. Даунс твърди, че не е Пайд Пайпър, но каза, че може да го предаде като разменна монета, в случай че се опитат да му лепнат смъртна присъда. Навярно така и ще направи. Той не е толкова умен, че да замисли цялото отвличане. След като Пайд Пайпър научи, че Даунс е арестуван, ще осъзнае, че е само въпрос на време той да го предаде. Има седем милиона на негова сметка. Единственият му шанс е да се измъкне от страната, преди да е станало много късно.

До него седеше Уолтър Карлсън, необичайно мълчалив и тих. Ръцете му бяха скръстени, очите му гледаха право напред. Кели бе изпратена в болницата в Кейп Код с доктор Харис, а Маргарет и Стийл настояха да се качат на една патрулна кола и да отидат заедно до пристанището. Бе по-добре да не идват, мислеше си той. Ще бъде ужасно за тях да гледат как ще измъкнат Кати от колата, потопена в Нантъкет.