Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Гневът изчезна от лицето на Клинт. „Мога винаги да го въртя на малкия си пръст — помисли си Анджи. — Толкова е тъп! А след като се сети кой е този мъж — ще си уредим живота.“

— Скъпи — продължи тя. — Ти вземи куфара. Сложи го в колата, с която си дошъл. Чакай малко — на твое име ли я нае?

— Не, но сега, след като ме търсят, ще проследят кредитната ми карта и ще открият агенцията. Аз обаче постъпих умно. Помолих за карта на окръг Мейн, а след това смених колата пред едно кино.

— Браво на теб! Чудесно. Аз ще нося детето. Ти — парите. Да се махаме! Пайд Пайпър смята ли да ни последва?

— Да. Предложи ми да ме откара с неговата кола до място, където го чака самолет.

— Но ние — продължи Анджи, — след като потопим буса, ще се измъкнем с твоята кола. Мислиш ли, че ще ни преследва и ще рискува полицаите да го спрат? Ще напуснем Кейп Код. Пак ще сменим колата и ще караме до Канада, а оттам ще вземем самолет и ще изчезнем.

Клинт помисли за миг, сетне кимна.

— Добре. Вземи детето.

Когато вдигна Кати, тя забеляза, че е само с една обувка.

И какво от това, много важно, помисли си. Скоро няма да има нужда от обувки.

След три минути, в девет и тридесет и пет, Кати бе завита в одеяло и лежеше на пода на буса. Анджи го изкара от паркинга на мотела. Клинт я следваше в откраднатата кола. Точно зад тях, без да знае, че отново са се сдушили и играят в един отбор, ги следваше Пайд Пайпър. Защо тя е с буса? — запита се той. Нали беше наредил на Клинт да направи друго? Но той носеше куфара, значи парите бяха у него.

— Сега или всичко, или нищо — изрече на глас Пайд Пайпър, като зае мястото си на опашката на смъртоносната процесия.

Полицай Сам Тайрън пристигна в мотел „Саундвю“ двадесет минути след като получи краткото телефонно обаждане от полицейския участък в Барнстейбъл. На път за там той сърдито се упрекваше, че не се вслуша в инстинкта си да проучи жената, която бе спрял заради липсата на детска седалка в колата й.

Дори му мина през ума, че не прилича много на снимката в книжката. Но нямаше намерение да споделя тази информация със своите началници.

Сам пристигна и намери мотела, пълен с полиция. Новината, че втората близначка Фроли не само е жива, но е била забелязана в Хаянис, бе вдигнала на крак и довела тук всички полицейски чинове. Правеха оглед на мотелската стая, където жената се бе регистрирала под името Линда Хейгън. Банкнотите от двадесет долара, които се въргаляха под леглото, бяха убедително доказателство, че наистина тук се е крила похитителката. Само преди няколко часа Кати Фроли бе лежала на това легло.

Силно развълнуваният Дейвид Туми бе повикан от нощния дежурен и се бе върнал в мотела.

— Казвам ви, детето беше много, много болно — обясняваше разпалено той. — Сигурен съм, че не бе прегледано от доктор. Кашляше и хъхреше, и хъркаше, и би трябвало спешно да бъде заведено в болница. Най-добре да го намерите скоро, иначе ще бъде късно. Имам предвид, че…

— Кога го видяхте за последен път? — прекъсна го нетърпеливо шефът на полицията в Барнстейбъл.

— Трябва да е било около дванадесет и половина. Не знам по кое време се е измъкнала оттук.

Значи седем часа и половина, пресметна Сам Тайрън. Може вече да е стигнала до Канада.

Шефът на полицията изказа на глас същото предположение, сетне добави:

— В случай че все още е в Кейп Код, ще разпратим предупреждения до всички мотели да си отварят очите. Щатската полиция ще блокира пътищата към мостовете.

Като се изключи настойчивият шепот на Маргарет, за да държи Кели будна, в самолета бе съвсем тихо. Всички мълчаха. Момиченцето лежеше в ръцете на майка си, очите й бяха затворени. Беше изпаднала в пълна летаргия, главичката й бе клюмнала на гърдите на майка й и сякаш всичките й сили се бяха стопили.

Агентите Карлсън и Риалто също пътуваха в самолета. Поддържаха непрекъсната връзка с главната квартира на ФБР в Бостън. Колегите им вече бяха в Кейп, за да поемат разследването. Една кола на ФБР щеше да ги чака на летището и да ги откара в полицейското управление в Хаянис, където бе разположен командният център на операцията. Преди да се качат на самолета, двамата мъже се съгласиха, че наистина съществува възможност Кели да е в контакт с Кати. А ако се съдеше по състоянието на детето в момента, може би вече бе прекалено късно да спасят близначката й.

Самолетът побираше осем пътници. Карлсън и Риалто седяха един до друг, всеки потънал в мислите си. И двамата горчиво съжаляваха, че бяха изтървали Клинт Даунс само преди няколко часа. Дори Анджи да е била в Кейп Код тази сутрин, по всяка вероятност е имала среща с него в Мейн, мислеше си Карлсън. Изглеждаше логично. Даунс бе взел карта за окръг Мейн от агенцията за коли под наем. А жената бе израснала в този окръг и всичко й бе познато.