Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Стюардесата вече даваше обяснения относно подробностите за полета и мерките за безопасност. Хайде, излитай, да вървим, хайде, молеше се мълчаливо Ричи, като закопча колана, наведе глава и стисна юмруци. Устата му пресъхна, когато чу стъпки, които приближаваха по пътеката. Те спряха до неговото място.

— Господин Мейсън, ще ни придружите ли за малко? — попита един глас.

Ричи погледна нагоре. Двама мъже стояха до него.

— ФБР — заяви единият.

Стюардесата се приближи да вземе чашата му.

— Сигурно има грешка — протестира тя. — Това е господин Стийл Фроли, а не господин Мейсън.

— Знаем какво е написано в списъка на пасажерите — отвърна любезно агент Алън. — Но точно в момента господин Стийл Фроли е в Кейп Код със семейството си.

Ричи изпи на един дъх малцовото уиски, което пазеше за след излитането. Явно е последното му уиски за много дълго време напред, помисли си с ирония той, докато ставаше. Пътниците в съседство го гледаха изненадано. Ричи им махна приятелски с ръка.

— Желая ви приятен полет — каза им той. — Съжалявам, че няма да летим заедно.

— Стабилизирахме Кели, но въпреки че гърдичките й са чисти, все още има проблеми с дишането — обясни лекарят в педиатричната секция на интензивното отделение. — Кати обаче е много зле. Тя е сериозно болна. Бронхитът се е развил в пневмония и очевидно са й давани големи дози лекарства за възрастни, които са потиснали нервната й система. Бих искал да бъда по-оптимистичен, но…

Стийл с бинтовани ръце седеше до Маргарет близо до креватчето. Кати, почти неузнаваема с късата си тъмна коса и кислородната маска на лицето, лежеше абсолютно неподвижно. Уредът за следене на дишането й вече на два пъти бе показал нарушения.

Креватчето на Кели бе в другия край на педиатричното крило. Доктор Харис бе останала при нея.

— Доведете Кели веднага тук! — нареди Маргарет.

— Но, госпожо Фроли…

— Веднага — извика тя. — Кати има нужда от нея.

Цялата събота Норман Бонд прекара в апартамента си, като през повечето време седеше на дивана и гледаше Ийст Ривър, докато следеше новините за отвличането на децата на Фроли по телевизията.

Защо бе назначил Стийл Фроли? — питаше се той. Дали защото искаше да си въобрази, че би могъл да започне отначало, че може да върне времето назад и да бъде в Риджфийлд с Тереза отново? Дали не бе искал да си представи, че неговите и на Тереза близнаци са живи? Сега те щяха да бъдат на по двадесет и една.

Федералните го подозираха, че има нещо общо с отвличането. Бе постъпил като невероятен глупак — да нарече Тереза „моята покойна жена“. Винаги бе внимавал много, декларираше вярата си, че все още е жива, просто е напуснала Банкс по същия начин, по който напусна и него.

Откакто ФБР го разпита, Бонд не бе в състояние да прогони Тереза от ума си нито за миг. Преди да я убие, тя му се бе молила за живота на близнаците, които очакваше, така както Маргарет Фроли се молеше за живота и спасението на своите деца.

Може би другото дете на Фроли все още беше живо. Всичко е било заради откупа, мислеше си Норман. Някой е разчитал, дори е бил сигурен, че тяхната компания ще го плати.

В седем часа той си наля питие.

— … заподозрян в отвличането е бил забелязан в Кейп Код — говореше журналистът по телевизията. „Норман… моля те… недей…“ Уикендите винаги са най-тежки, помисли си той. Беше се отказал да ходи по музеи. Те го отегчаваха. Концертите бяха форма на мъчение. По време на брака им Тереза го дразнеше за вечното му безпокойство и нервност.

— Норман, може да се справяш отлично с бизнеса и дори да станеш меценат, но никога няма да разбереш защо една скулптура или картина, или опера са красиви. Ти си безнадежден случай.

Безнадежден. Безнадежден. Той си сипа още едно питие, сетне го глътна, като прокара ръката си по венчалните халки на Тереза, които носеше на верижка около врата си. Едната й бе дал той и тя е бе оставила на скрина, а другата, с диамантите, бе от нейния богат, културен, аристократичен втори съпруг. Спомняше си как се бе мъчил да я свали от пръста й. Нейните прекрасни тънки пръсти бяха подути заради бременността.

В осем и половина реши да си вземе душ, да се облече и да излезе да вечеря. Като леко се олюляваше, Норман отиде до гардероба и извади един строг костюм, бяла риза и вратовръзка, за която продавачът го бе уверил, че върви с костюма.

Четиридесет минути по-късно той напусна сградата и огледа улицата. Двама мъже излизаха от една кола. Светлината на уличната лампа освети лицето на шофьора. Беше агентът от ФБР, който го бе посетил в кабинета му и го изгледа подозрително, когато Норман се бе изтървал за покойната си жена. Неочаквано паникьосан, Бонд хукна надолу, сетне тръгна да пресича Седемдесет и втора улица, без да се огледа. Така и не видя камиона, който правеше обратен завой.