Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Посетих една приятелка, млада дама. Въпросът е от лично естество и не е ваша работа.

— Случайно името й да е Анджи?

— Какви ги говорите? — попита сърдито Станфорд. — Това е оскърбително!

— Знаете точно за какво говорим — отвърна агентът. — Няма да вземете самолета тази вечер, господин Станфорд. Или може би предпочитате да ви наричаме Пайд Пайпър?

Кели, все още в креватчето, придружавана от доктор Харис, бе преместена в интензивното отделение. Също като сестра си тя имаше кислородна маска на лицето.

Маргарет се изправи.

— Махнете й маската — каза тя. — Ще я сложа в креватчето при Кати.

— Маргарет, Кати има пневмония. — Протестът замря на устните на доктор Харис.

— Направете го — нареди Маргарет на сестрата. — Ще я поставите отново веднага след като я сложа да легне при Кати.

Сестрата погледна Стийл.

— Направете го — настоя и той.

Маргарет вдигна Кели и за момент задържа главичката й до шията си.

— Кати има нужда от теб, миличка — прошепна тя. — И ти имаш нужда от нея.

Сестрата свали оградката от едната страна на креватчето и Маргарет нагласи Кели до сестра й, така че десният палец на Кели да докосва левия палец на Кати.

Точно там, където бяха свързани в утробата, помисли си Силвия.

Сестрата отново прикачи кислородната маска на Кели.

С мълчаливи молитви Маргарет, Стийл и Силвия останаха на бдение около креватчето цялата нощ. Близначките не се размърдаха в дълбокия си сън. При първата светлина на зората Кати се разшава, размърда ръката си и сплете пръстите си с тези на Кели. Кели отвори очи и обърна глава да погледне сестра си.

Очите на Кати бяха широко отворени. Тя се оглеждаше из стаята, очичките й минаваха от един човек на друг. Устните й започнаха да се движат.

Усмивка освети лицето на Кели и тя промърмори нещо в ухото на Кати.

— Езикът на близнаците — произнесе тихо Стийл.

— Какво ти каза тя, Кели? — прошепна Маргарет.

— Че сме й липсвали много и че иска да се прибере у дома.

Три седмици по-късно Уолтър Карлсън седеше в трапезарията със Стийл и Маргарет, пред него димеше втората чаша с кафе. По време на вечерята той не спря да мисли за първия път, когато видя тези хора — красивата млада двойка във вечерни тоалети, върнали се в дома си, за да научат, че децата им са изчезнали. През следващите дни се бяха превърнали в сенки на предишните хора, бледи и измъчени, със зачервени и подпухнали очи.

Сега Стийл се държеше уверено и спокойно. Маргарет, прекрасна в белия пуловер и черни панталони, с пусната по раменете коса и усмивка на устните, беше съвсем различен човек от полудялата жена, която ги молеше да повярват, че Кати е жива.

Карлсън забеляза, че дори по време на вечерята очите й често прескачаха към дневната, където близначките, облечени с пижамки, си играеха на чаено парти със своите кукли и мечета. Сякаш имаше нужда да се увери, че и двете са там, помисли си той.

Семейство Фроли го поканиха на вечеря, за да отпразнуват завръщането си към нормалния живот, както го нарече Маргарет. Но сега бе съвсем естествено да им разкаже някои подробности, разкрити благодарение на признанията на Грег Станфорд и Клинт Даунс.

Нямаше намерение да говори за брата на Стийл — Ричи Мейсън, но когато Стийл спомена, че майка му и баща му са ги посетили, попита за тях.

— Сигурно разбирате колко тежко бе за мама да научи, че Ричи отново е изпаднал в беда — каза Стийл. — Контрабандата на кокаин е много по-тежко престъпление от историята, в която се бе забъркал преди. Тя знае, че го очаква дълъг престой в затвора, и като всички майки се опитва да открие къде е сбъркала, че да стане такъв.

— Никъде не е сбъркала — промърмори ядосано Карлсън. — Чисто и просто той си е гнила ябълка.

След това, като отпи последната глътка кафе, каза:

— Единственото добро, което излезе от цялата тази история, е, че установихме вината на Норман Бонд за убийството на бившата му жена Тереза. Венчалната халка от втория й съпруг бе на верижка около врата му. Тя е носила пръстена в нощта, когато е изчезнала. Поне сега мъжът й ще може да продължи живота си. Представяте ли си, цели седемнадесет години е живял с надеждата, че все още е жива.

Карлсън се загледа в момиченцата и не можа да откъсне очи от тях.

— Те са съвсем еднакви, като две капки вода! — възкликна той.

— Нали? — съгласи се Маргарет. — Миналата седмица заведохме Кати на фризьорка, за да премахне ужасната боя, и след това подстригахме косата на Кели, така че двете да имат еднакви прически. Нали са много сладки така?