Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Движението по пътя се състоеше от керван полицейски коли. Само след девет минути завиха вдясно от шосе 28 и поеха по тесен път към пристанището.

Шапката полиция на Масачузетс вече беше там. Прожектори осветяваха кея, разпръсвайки мрака в мъглата. Върху вълните се клатушкаше лодка.

— Имаме само една надежда и дано не сме закъснели — рече молитвено шефът на полицията О’Брайън. — И тя е бусът да се е приземил върху рампата и те да не са загинали при падането… — Той не довърши изречението.

С писък на спирачките патрулната кола закова на кея.

Мъжете излязоха и се упътиха бързо напред, стъпките им отекваха по дъсчената настилка. В края на кея спряха и погледнаха надолу. Задницата на буса стърчеше над водата, колелата наистина бяха застопорени от тежката верига. Предните колела обаче вече бяха потопени и силните вълни плискаха чак до капака. Риалто видя, че тежестта на двамата полицаи и тежката техника за издърпване върху товарната рампа го тласкаха да се наклони напред. Едно от задните колела прескочи веригата и бусът потъна още повече във водата.

Риалто почувства, че някой го бута встрани, и след миг Стийл Фроли бе на ръба на кея. Той погледна надолу, сетне свали сакото си и скочи във водата. Изплува отстрани на буса.

— Насочете прожектор към колата — извика Риалто.

Приливът повдигна другото задно колело. О, боже, вече е късно, помисли си агентът. Водата оказва прекалено силно налягане. Той няма да може да отвори вратата.

Маргарет Фроли затича и също застана на ръба на кея.

Стийл надзърна в буса.

— Кати е на пода отзад — извика той. — На мястото на шофьора има жена. Не мърда.

Той отчаяно задърпа задната врата, но не можа да я отвори. Замахна с юмрук и удари стъклото на прозореца, но то устоя. Вълните влачеха Стийл и го дърпаха встрани от буса. Той се хвана с една ръка за дръжката на вратата и отново блъсна с юмрука си стъклото. После пак.

Разбитото стъкло иззвънтя. Без да обръща внимание на кървящата си ръка, той отстрани остатъка от стърчащи стъкла и пъхна ръката, а после и горната част на тялото си през счупения прозорец.

В този момент и последното колело се освободи от веригата и бусът започна да потъва.

Лодката на бреговата охрана доближи до кея и двама мъже се наведоха и сграбчиха Стийл за кръста и краката, издърпвайки го на борда. Ръцете му бяха обгърнали здраво малка, обвита в одеяло фигурка. В момента, в който бащата падна върху своите спасители, бусът стигна до края на рампата и изчезна във въртопа.

„Той я извади!“ — помисли си Риалто. Браво, той я хвана! Само да не бяха закъснели толкова.

Викът на Маргарет „Дай ми я, дай я на мен!“ бе заглушен от воя на пристигащата линейка.

— Мамо, слушах радиото. Чух, че има голяма вероятност Кати да е жива. Просто искам да знаеш, че нямам нищо общо с отвличането на децата на Стийл. Господи, нали не мислиш, че мога да причиня подобна мъка на брат си? Той винаги е бил добър с мен, винаги ми е помагал.

Ричи Мейсън нервно се огледа из залата за излитащи пътници на летище „Кенеди“. Слушаше нетърпеливо изпълнения със сълзи глас на майка си, която го уверяваше, че винаги е вярвала, че няма нищо общо с отвличането на децата на брат му.

— О, Ричи, ако успеят да спасят Кати, всички ще се съберем, за да отпразнуваме събитието, скъпи — каза майка му.

— Разбира се, бъди сигурна, мамо — прекъсна я той. — Трябва да вървя. Предложиха ми нова работа, направо е страхотна. В момента излитам за главната квартира на компанията в Орегон. Тъкмо пуснаха пътниците за самолета. Обичам те, мамо. Ще ти се обадя.

— Пътниците за междуконтинентален полет номер 102 за Париж се приканват да се отправят към самолета — обяви говорителката. — Пътниците от първа класа и пасажерите, които имат нужда от помощ…

С един последен плах поглед, обхващащ залата за излитащи, Мейсън подаде билета си и се качи на самолета, за да заеме мястото си 2 В. В последния момент бе решил да не прибира лично последната пратка кокаин от Колумбия. Когато ФБР започна да го разпитва за изчезналите деца на брат му, инстинктът му подсказа, че е време да се махне от страната. За щастие можеше да разчита на онова хлапе, Дани Хамилтън, да прибере куфара с кокаина и да го скрие вместо него. Все още не знаеше на кой дистрибутор би могъл да се довери да го вземе от Дани и на кого да плати, но щеше да реши това по-късно.

Побързай, идеше му да крещи, когато самолетът започна постепенно да се пълни. Добре съм, в безопасност съм, опитваше да се успокои Ричи. Както бе казал на майка си, големият брат Стийл винаги му бе помагал. Тъй като си приличаха много, паспортът му ще изиграе ролята на талисман. Благодаря ти, Стийл.