Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Ударът го блъсна като експлозия, която сякаш искаше да го разкъса отвътре. Норман почувства, че излита във въздуха, сетне го връхлетя непоносима болка, когато тялото му се удари в тротоара. Усети вкуса на кръв, която бликна от устата му.

Чу врява и глъч около себе си, и гласове, настояващи да се повика помощ. Лицето на агента от ФБР плуваше пред очите му. Верижката с пръстените на Тереза, помисли си той. Трябва да я изхвърли.

Но не можеше да помръдне ръката си.

Усети как бялата му риза се просмуква с кръв. Стридата, спомни си той. Да, стридата изхвръкна от вилицата и всичкият сос пльосна върху ризата и вратовръзката му. Споменът обикновено го караше да се срамува, но сега Норман не почувства нищо. Абсолютно нищо.

Устните му беззвучно изрекоха нейното име: Тереза.

Агент Ангъс Самърс коленичи до него. Сложи пръст върху шията му. Мъртъв е, каза.

Агентите Риалто, Карлсън и Рийвс влязоха в килията на Клинт.

— Извадиха малкото момиченце от колата, но може и да не оживее — заговори сърдито Карлсън. — Твоята приятелка Анджи е мъртва. Ще направят аутопсия, но знаеш ли какво? Смятаме, че е била мъртва, преди да падне във водата. Някой я е ударил здравата, толкова силно, че я е убил. Чудя се кой ли е бил.

Като че блъснат от циментов блок, Клинт осъзна, че всичко щеше да се струпа върху него. С горчивина си даде сметка, че ще потъне сам. Ако им каже кой е Пайд Пайпър, може да си помогне, но може и да не се отрази върху присъдата, пресмяташе Клинт. Но нямаше намерение да изгние в затвора, докато оня си живее със седемте милиона.

— Не знам какво е истинското име на Пайд Пайпър — каза на глас. — Но мога да ви опиша как изглежда. Висок, предполагам над метър и осемдесет. Има пясъчноруса коса. Изглежда богат, от класа. Около четирийсетте. Когато ми нареди да потопя Анджи, предложи да го следвам до летище „Чатам“, където го чакал самолет.

Клинт замълча за миг.

— Чакайте малко! — възкликна той. — Знам кой е. Мислех си, че съм го виждал някъде и преди, и сега се сетих. Той е голямата клечка от онази фирма, която плати откупа. Появи се по телевизията и каза, че не бивало да плащат.

— Грег Станфорд! — възкликна Карлсън, а Риалто кимна.

Рийвс мигновено извади телефона си.

— Само да успеем да го хванем, преди самолетът му да е излетял! — рече Карлсън. С презрение и ярост в гласа той се обърна към Клинт. — А ти по-добре клякай и се моли Кати Фроли да прескочи трапа.

— Близнаците Фроли са в болницата в Кейп Код — обяви говорителят по Канал 5. — Състоянието на Кати е изключително критично. Трупът на единия похитител — жена на име Анджи Еймс, е открит в потъналия бус в пристанището на Харуич. Нейният съучастник Клинт Даунс, в чийто дом в Данбъри, Кънектикът, са били държани близнаците, е в ареста в Хаянис. Мъжът, за когото се смята, че е замислил отвличането на децата, така нареченият Пайд Пайпър, все още е на свобода.

„Не казват, че съм в Кейп — помисли си обезумял от тревога Пайд Пайпър, докато седеше в залата за излитащи на летището в Чатам и гледаше последните новини по телевизията. — Това означава, че Клинт все още не ме е описал. Аз съм неговият коз. Ще ме предаде срещу по-лека присъда.“

Трябваше вече да се е измъкнал от страната. Но заради проклетия проливен дъжд и гъстата мъгла временно бяха спрели всички полети. Неговият пилот го успокои, че забавянето няма да е много голямо.

Защо се паникьоса и измисли тази щура идея с отвличането на децата? — запита се той. Защото се бе уплашил. Страхуваше се, че Милисент го е следила и е открила, че я е мамил с други жени. А ако тя го изхвърлеше, щеше да остане без работа и без пукната пара. Предприе тази авантюра, защото мислеше, че може да вярва и да разчита на Лукас. Имаше начини да му затвори устата. Той никога нямаше да го предаде, без значение колко щеше да му предложи някой друг. И в края на краищата наистина не го беше предал. Клинт си нямаше и представа кой всъщност е Пайд Пайпър.

За какъв дявол бе дошъл в Кейп Код! Можеше вече да е далеч оттук, извън страната, да се радва на милионите си. Имаше паспорт. Защо не наеме самолет да го закара на Малдивите? Там няма споразумение за екстрадиция.

Вратата на чакалнята се отвори и двама мъже нахлуха през нея. Единият мина зад него и му нареди да стане с прострени напред ръце.

— ФБР, господин Станфорд — рече другият. — Каква изненада. Какво ви води тази вечер в Кейп Код?

Грег Станфорд го погледна право в очите.