Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Заповядайте — рече кратко тя.

Едва овладяла порива си да не изтръгне листчето от ръцете на жената, Маргарет промърмори набързо някаква благодарност и излезе. Карлсън я следваше по петите.

— За какво беше това? — попита Джийн Уагнър.

— Този с нея беше агент от ФБР. Не ми даде никакво обяснение. Но вчера, когато госпожа Фроли дойде тук, беше силно разстроена. Търсеше Лайла, защото била продала дрешки за близнаци на някаква жена, която дори не знаела кой номер носят. Не знам защо това е толкова важно. Между нас да си остане, но си мисля, че бедната Маргарет Фроли се е побъркала. Трябва да я лекуват, докато преодолее мъката си и отново стане адекватна. Ние например имаме група за утешаване в нашата църква. Когато почина майка ми, тази група ми оказа чудесна помощ. В противен случай не знам как щях да го преживея.

Зад гърба на Хауел веждите на Джийн Уагнър хвръкнаха чак до небесата. Майката на Хауел бе на деветдесет и шест години и направо побъркваше дъщеря си преди Всемогъщият създател милостиво да я прибере при себе си.

Лайла подозираше, че има нещо гнило около онази клиентка, спомни си Джийн. Нали я помоли да издири адреса й от компанията за кредитни карти. Спомняше си го много добре: госпожа Клинт Даунс, Очърд Авеню 100 в Данбъри.

Хауел отвори вратата и излезе. Уагнър понечи да извика след нея, но се спря. Лайла ще им каже коя е жената, реши тя. Джоан и без това е в лошо настроение. Едва ли ще й хареса, че счетоводителката й е нарушила правилата и е издирвала адрес заради Лайла. Я по-добре да си гледа нейната работа.

Анджи нагласи Кати върху една възглавница на пода в банята. Сетне запуши ваната и пусна душа на пълна мощност, така че малкото помещение бързо да се напълни с гореща пара. Успя да накара Кати да сдъвче и преглътне още два детски аспирина с вкус на портокал.

С всяка изминала минута ставаше все по-нервна.

— Да не си посмяла да умреш — скара й се сърдито тя. — Само туй ми липсва! Ако някой любопитко почука на вратата, няма да дишаш! Ясно ли е? Ще ми се да вземеш малко пеницилин!

От друга страна обаче, бе започнала да се съмнява дали Кати не е алергична към пеницилина. По ръцете и гърдичките й бяха избили червени петна. С голямо закъснение Анджи се сети, че едно момче, с което бе живяла някога, също бе алергично към пеницилина. Целият бе станал на червени петна, още първия път, когато го взе.

— Мамка му, това ли ти има и на теб? — попита тя детето. — Май да дойда в Кейп Код не бе най-добрата идея. Излезе ми от ума, че единственият път за излизане оттук минава през двата моста, а ченгетата много лесно могат да ги завардят. Не трябваше да идвам в това шибано място! Забрави за стария Кейп Код!

Кати не отваряше очи. Дишаше трудно. Копнееше за майка си. Искаше да си отиде вкъщи. В мисълта си виждаше Кели. Сестра й седеше на пода с техните две кукли. Чуваше как Кели я пита къде е.

Въпреки че не й беше позволено да говори, тя задвижи устничките си и прошепна: „Кейп Код“.

Кели се събуди, но остана да лежи на пода в дневната.

Силвия Харис й донесе мляко и бисквити и сложи подноса върху детската масичка за игра, край която мечетата се бяха настанили в столчетата си. Кели не обърна внимание на храната. Седналият със скръстени крака на килима Стийл не помръдна.

Той пръв наруши тишината.

— Докторе, помните ли ги, когато се родиха? Наложи се да направят цезарово сечение на Маргарет, а между десния палец на Кели и левия на Кати имаше тънка мембрана, която трябваше да бъде срязана.

— Да, Стийл, помня. В този смисъл те не само са еднакви, те са буквално свързани.

— Силвия, дори не смея да вярвам… — замълча за кратко. — Знаете какво имам предвид. Но сега и хората от ФБР приемат възможността Кати да е жива. Господи, само ако знаехме къде е, къде да я търсим! Мислите ли, че е възможно Кели да знае това?

Малкото момиченце вдигна очи и погледна баща си.

— Аз наистина знам.

Силвия Харис вдигна ръка, сякаш да предупреди Стийл да не говори.

— И къде е тя, Кели? — попита спокойно лекарката, гласът й не издаваше емоциите, които я разтърсваха.

— Кати е в стария Кейп Код. Току-що ми го каза.

— Маргарет тази сутрин говореше как е карала миналата нощ, без да осъзнава нищо, и едва когато видяла табелата за Кейп Код, осъзнала, че трябва да се връща — прошепна Силвия на Стийл. — Ето откъде е чула името Кейп Код.

Кели неочаквано се задави в спазъм от кашлица. Силвия я сграбчи, обърна я по корем върху коленете си и я удари силно между лопатките.