Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Кога пропушихте отново, господин Мейсън? — попита Уолш.

— Преди седмица, когато чух, че децата на брат ми са изчезнали — отговори домакинът.

— Или може би когато заедно с Франклин Бейли планирахте как да ги отвлечете? — попита с равен глас агент Филбърн.

— Вие да не сте луди? Децата на брат ми?

Уолш наблюдаваше как Мейсън обръща глава, за да погледне Филбърн. Видя как червенината пропълзя по шията и оцвети лицето му. Разгледа чертите му и забеляза силната прилика, която имаше с брат си. Но приликата свършваше дотук, помисли си. Беше видял Стийл Фроли по телевизията и бе впечатлен от силния му самоконтрол, макар да бе очевидно, че човекът е под огромно напрежение. Докато Мейсън бе лежал в затвора за измама, бе излъгал хората и отнел парите им. А сега се опитва да измами и нас, мислеше си Уолш, като играе ролята на гневния чичо.

— Не съм говорил с Франклин Бейли от осем години — заяви Мейсън. — Като се имат предвид обстоятелствата, силно се съмнявам, че той би се съгласил да говори с мен.

— Не изглежда ли твърде подозрително съвпадение фактът, че той — фактически един непознат, предложи услугите си да посредничи между похитителите и семейството на брат ви? — зададе поредния си въпрос Уолш.

— От спомените ми за Бейли съдя, че обича да застава в светлината на прожекторите. Беше кмет, когато инвестира в моята компания. Спомням си как се шегуваше с мен, че дори е готов да отвори някой плик с бюлетина, ако пресата ще го отрази. Когато накрая не го избраха, това направо разби сърцето му. Знам, че умираше да седне на пейката на свидетелите в моя процес и бе силно разочарован, когато се съгласих на споразумение с обвинението. С всички лъжци, които федералните наредиха като свидетели, нямаше да имам никакви шансове, ако отидех на процес.

— Посетили сте брат си и жена му в Риджфийлд скоро след преместването им там преди няколко месеца — продължи Уолш. — Не минахте ли да се видите и с Франклин Бейли в името на доброто старо време?

— Това е глупав въпрос — отговори безизразно Мейсън. — Той щеше да ме изрита като мръсно псе.

— Никога не сте били особено близки с брат си, нали? — намеси се Филбърн.

— Много братя не са близки. Още повече братя от различни бащи.

— Срещнали сте съпругата на брат си — Маргарет, преди той да се запознае с нея. Било е на сватба, доколкото знаем. След това сте й телефонирали и сте я поканили на среща, но тя ви е отрязала. После е срещнала Стийл в колежа. Това ядоса ли ви?

— Никога не съм имал проблем със свалянето на привлекателни жени. За доказателство — имам два брака с красиви и умни жени. Не съм правил втори опит с Маргарет.

— За малко да успеете с пирамидата, която е щяла да ви донесе милиони. Но сте се провалили. След като Стийл е получил работа, която му дава шансове да се издигне, не си ли помислихте отново, че е по-добър от вас?

— Никога не ми е минало през ума. И както казах, не съм измамил никого.

— Господин Мейсън, носенето на багаж е доста изтощително. Със сигурност не е работата, която бихте си избрали.

— В момента съм на изчаквателна позиция, работата ми е временна — отвърна спокойно Ричард Мейсън.

— Не се ли страхувате да не я загубите? Не сте се мяркали там цяла седмица.

— Обадих им се да предупредя, че не се чувствам добре и ще ползвам една седмица отпуск.

— Странно, но от летището не ни казаха това — вметна Филбърн.

— Значи някой е объркал нещата. Уверявам ви, че се обадих.

— И къде отидохте?

— В Лас Вегас. Чувствах, че късметът ми работи.

— Не ви ли мина през ума в този тежък момент да бъдете с брат си и снаха си?

— Стиви не би ми се зарадвал. Аз му създавам затруднения. Можете ли да си представите картинката как братът — бивш затворник, се върти из задния двор с представителите на пресата? Сам казахте, че Стиви е заел важна позиция в компанията си. Обзалагам се, че ме е пропуснал в автобиографията си.

— Запознат сте с банковите трансфери и знаете банки, които приемат по интернет пари от неизвестен произход, пренасочат ги и унищожават записите, нали?

Мейсън се изправи.

— Махайте се оттук. Вън! Или ме арестувайте, или си вървете! Не разполагате с нищо срещу мен.

Никой от агентите не помръдна.

— Съвпадение ли е, че миналата седмица сте посетили майка си в Северна Каролина? През същия уикенд, когато са отвлечени децата на брат ви? Може би това е опит да си създадете алиби?

— Вън!

Уолш извади бележника си.

— Къде отседнахте в Лас Вегас, господин Мейсън? Има ли хора, които могат да потвърдят, че сте били там?