Мери Кларк - Деца из града

Усмихвайки се, Бик остави слушалката.

— Сигурен съм, че ще бъдем много щастливи заедно — промърмори той и отиде зад бюрото си. — Моят специален бележник с телефонни номера, Карла. Къде е?

Тя скочи.

— Ето тук, Бик, в това чекмедже. — Тя му го подаде. — Бик, какъв по-точно вътрешен декоратор искаш да заведа.

Той въздъхна.

— О, Карла. — Прелиствайки бележника, откри името, което търсеше, и набра някакъв номер в Кентъки.

Сара се сети, че Лори е постъпила в клиниката само с дрехите, които бяха на гърба й. Зарадва се, че все още не бе поела за Ню Йорк, отиде в стаята на Лори и с помощта на Софи събра някои неща в една чанта.

В клиниката съдържанието на чантата бе проверено и сестрата мълчаливо извади кожения колан и връзките на маратонките.

— Просто предпазливост — рече тя.

— Вие всички смятате, че тя е пред самоубийство — упрекна Сара Джъстин няколко минути по-късно, после извърна поглед, като съзря разбирането в очите му. Знаеше, че може да понесе всичко, само не и нечие съчувствие. Това не мога да си позволя, скастри се тя, отново потискайки спазъма, който се надигаше в гърлото й.

— Сара, вчера ви казах, че Лори в момента е уязвима и депресирана. Има обаче нещо, което мога да ви обещая, и на това всички много разчитаме: тя не желае по никакъв начин повече да ви наранява. Ще направи всичко, за да го предотврати.

— А осъзнава ли, че най-много ще ме нарани, ако би посегнала на самата себе си?

— Да, мисля, че разбира това. И вярвам, че започва да ми се доверява. Тя знае, че аз убедих съдията да я пусне, за да дойде тук, вместо да отиде в затвора. Успяхте ли да узнаете какво е накъсала вчера?

— Софи се бе справила със сглобяването на парчетата. — Сара извади възстановената снимка от чантата си и я подаде на Джъстин. — Не мога обаче да разбера защо тази снимка я е разстроила толкова — рече тя. — Подобна е на повечето други в албума, както и из къщата.

Донъли я разгледа.

— При всичките тези накъсвания и с това лепило е трудно да се твърди каквото и да било. Ще се обадя на сестрата да я доведе.

Лори беше облечена с някои от дрехите, които Сара бе донесла. Джинсите и белият пуловер подчертаваха сините й като метличина очи. Косата й беше разпусната. Беше без грим и приличаше на шестнадесетгодишна. Като видя Сара, тя се втурна към нея и двете сестри се прегърнаха. Докато я галеше по косата Сара, си помисли: „Когато отидем на процеса, тя трябва да изглежда именно така. Млада. Уязвима“.

Тази мисъл й помогна да се стегне. Осъзна, че когато се съсредоточеше върху защитата на Лори, собствените й емоции минаваха на заден план.

Лори седна в едно от креслата. Явно нямаше никакво намерение да се приближава до кушетката. И незабавно го показа.

— Обзалагам се, че възнамеряваше да я накараш да легне, нали? — Отново говореше острият глас.

— С Кейт разговарям, нали? — любезно попита Джъстин.

Лори вече не изглеждаше на шестнадесет години. Лицето й беше станало някак си сурово. Не, направо каменно, помисли си Сара. Тя беше остаряла.

— Да, Кейт е. И искам да ти благодаря за това, че вчера спаси онази глупачка от затвора. Това наистина щеше да я довърши. Опитах се да я спра да не пише шантавото писмо на жената на Алън онзи ден, но тя не ме послуша и сега видяхте какво се случи.

— Лори ли написа писмото? — попита Джъстин.

— Не, Леона го написа. Глупачката се канеше да напише съболезнователно писмо. Резултатът щеше да е също толкова лош. Кълна се, че не мога да я понасям, както и онези другите две. Едната пощуряла по Алън Грант, а другата, малката, все плаче. И ако не млъкне скоро, ще я удуша.

Сара не можеше да свали очи от Лори. Тази личност, която наричаше себе си Кейт, живееше вътре в Лори и ръководеше или се опитваше да ръководи действията й. И ако Лори се появеше на свидетелското място така арогантна и нахакана, нито един състав от съдебни заседатели не би я оправдал.

Джъстин каза:

— Знаеш, че не съм включил още видеокамерата. Тази сутрин се появи ужасно бързо. Ще може ли да я пусна сега?

Последва ядно присвиване на раменете.

— Давай. Така или иначе ще го направиш.

— Кейт, вчера Лори беше страшно много разстроена, нали?

— Би трябвало да знаеш. Беше там.

— Бях там, след като тя вече бе изпаднала в истерия. Просто се чудех дали не можеш да ми кажеш каква беше причината.

— Обсъждането на този проблем е забранено.

Донъли, изглежда, не се притесни.

— Добре, ще го оставим настрана. А можеш ли да ми покажеш какво правеше Лори, когато се случи това?