Мери Кларк - Деца из града

— Това означава, че дори той да е похитителят на Лори, не би могъл да ни свърши никаква работа. Ако Лори си припомни всичко и най-вече него и успее да опише какво й е сторил, прокурорът ще донесе в съдебната зала вестниците от Сиатъл и ще твърди, че тя просто е възпроизвела същия случай.

— Ние обаче не знаем дали този човек въобще има нещо общо с Лори — възрази Муди. — Ако е така все пак, ти си права — независимо какво ще си спомни Лори за него, то ще прозвучи като лъжа.

Нито един от двамата не изказа на глас мисълта, която се въртеше в ума им. Така както вървяха нещата, може би трябваше да се споразумеят с прокурора Лори да се признае за виновна, за да се избегне по-голямата присъда. Ако това се окажеше наложително, до края на лятото Лори щеше да е вече в затвора.

Бик и Оупъл пътуваха заедно с Бетси Лайънс към къщата на Кениън. И двамата бяха облечени доста строго за тази среща. Бик носеше сиво раирано сако с бяла риза и синьо-сива вратовръзка. Палтото му беше тъмносиво, а кожените ръкавици — сиви.

Оупъл беше изсветлила и фризирала косата си в модния салон от веригата на Елизабет Арден. Реверите и яката на сивата й рокля бяха лилави. Отгоре беше облякла подходящо черно палто с тясна самурена яка. Обувките и чантата й марка „Гучи“ бяха от черна змийска кожа.

Бик седеше на предната седалка до Лайънс. Агентката бърбореше и показваше различните забележителности на града, но от време на време хвърляше поглед и към Бик. Беше я изненадал въпроса на един неин колега: „Бетси, знаеш ли кой е този човек?“.

Тя, разбира се, знаеше, че той работи в телевизията. Но не бе предполагала, че води свое собствено предаване. Бетси реши, че преподобният Хокинс е изключително привлекателен и чаровен мъж. Сега той разправяше за преместването си в околностите на Ню Йорк.

— Когато бях поканен да работя за „Църквата на въздушния път“, разбрах, че трябва да наемем къща някъде наоколо. Аз не харесвам особено много големите градове. Карла бе натоварена с неприятното задължение да ни намери дом и ето че се е спряла на този град и на тази къща.

Слава тебе, Господи, помисли си Бетси Лайънс.

— Единственото ми колебание е продиктувано от страха — продължи проповедникът с учтивия си, гальовен глас — да не би Карла впоследствие да се разочарова. Честно казано, си мислех, че подобна къща изобщо не би трябвало да бъде предлагана за продан.

Бетси Лайънс потръпна при тази мисъл.

— Момичетата ще се чувстват по-щастливи в някой по-малък дом — увери ги тя. — Ето това е улицата. Спускате се надолу по булевард „Линкълн“, минавате покрай всичките тези прекрасни къщи, след това пътят завива и излизате на улица „Туин Оукс“.

Когато свърнаха по нея, Бетси заизрежда имената на съседите.

— Уилямс е собственикът на банката „Уилямс“. Семейство Кимбъл живеят в онази къща в стил Тюдор. А тази тук е на Кортни Майер, актрисата.

На задната седалка Оупъл мачкаше нервно ръкавиците си. Всеки път, когато идваха в Риджууд, й се струваше, че се пързалят върху тънък лед настоятелно и упорито, приближавайки се все по-близо до момента на пропадането.

Сара ги очакваше. Това беше първият път, когато Оупъл се срещаше с нея, и реши, че е привлекателна. Както и че е от онзи тип жени, които се разхубавяват с всяка изминала година. Бик би я подминал, докато е била малка. На Оупъл й се искаше Лий да не бе имала златиста коса чак до кръста. Искаше й се Лий да не бе излизала на пътя в онзи ден.

Овца, пременила се като агне, помисли си Сара, подавайки ръка на Оупъл. После се зачуди защо, за бога, този стар ирландски израз, един от любимите на баба й, бе й хрумнал така внезапно. Мисис Хокинс беше просто добре облечена жена, с модна прическа и в средата на четиридесетте. Тънките устни и малката брадичка й придаваха плахо, почти лукаво изражение. А може би преподобният Боби Хокинс имаше твърде обаятелно излъчване. Той като че ли изпълваше стаята и поглъщаше цялата енергия в нея. Веднага започна да говори за Лори.

— Не знам дали ви е известно, че ние се молихме по нашето предаване мис Томасина Пъркинс да си спомни името на похитителя на вашата сестра.

— Гледах предаването — отговори му Сара.

— Проверихте ли дали името Джим няма някаква евентуална връзка със сестра ви? Защото неведоми са пътищата Божии. Понякога са явни и открити, понякога тайни и скрити.

— Няма нещо, което да не сме проверили за защитата на сестра ми. — Гласът на Сара прозвуча категорично, с което искаше да покаже, че не желае да обсъжда повече този въпрос.