Мери Кларк - Деца из града

— Ето я и нея. Опитва се да се скрие, надява се да не я открият.

Сара настръхна. Това беше Леона, другата личност, тази, която пишеше писмата до Алън Грант. Презряната жена, която го бе убила. През тези месеци се беше появявала само два пъти.

— Здравей, Леона. — Джъстин се приведе напред над бюрото, начинът, по който оказваше любезно внимание на някоя привлекателна жена. — Надявах се, че ще ни посетиш.

— Човек трябва все пак да покаже, че е жив. Не може постоянно да стои безучастен. Да имаш цигара?

— Разбира се. — Той бръкна в чекмеджето, извади пакета и й запали цигара. — Май си без настроение, Леона?

Тя потръпна.

— О, знаеш как е. Бях доста луда по професор „цуни-гуни“.

— Алън Грант?

— Да, обаче слушай, всичко свърши, нали? Съжалявам за него, но се случват и такива неща.

— Какви неща?

— Имам предвид, че ме напъха в ръцете на психиатъра и ме изпорти пред декана на колежа.

— Била си му ядосана за това, нали?

— А ти как мислиш. Лори също, само че по други причини. Тя наистина се справи отлично, когато го баламосваше в коридора.

Май ще се наложи да се споразумея с прокурора — рече си Сара. Ако тази личност продължаваше да се държи така, без да проявява и най-малката следа от съжаление…

— Ти знаеш, че Алън е мъртъв…

— О, да, свикнах с това. Макар че стресът беше голям.

— А знаеш ли как е умрял?

— Разбира се, че знам. Нашият кухненски нож. — Перченето изчезна. — Молех се на бога да го бях оставила в стаята си онази нощ, когато отидох в дома му. Наистина бях луда по него.

През трите месеца от началото на февруари до края на април Брендън Муди посещаваше често колежа в Клинтън. Той беше станал познато лице. Бърбореше си със студентите в студентския център, разговаряше с преподавателите, постепенно се сближи с обитателите от блока на Лори.

Към края на този период той бе научил твърде малко неща, които биха могли да бъдат от полза при защитата на Лори, макар че беше открил някои, които поне щяха да облекчат присъдата й. През първите три години от следването си тя е била образцова студентка, харесвана еднакво и от възпитаниците на колежа, и от преподавателите.

— Харесвана, с което нямам предвид, поддържане на близки отношения — сподели един студент от третия етаж на блока. — Нормално е за приятели след известно време да си разправят за гаджетата, за семейството, или въобще за каквото ги вълнува. Лори не обичаше да се доверява. Тя не се делеше от другите и беше винаги любезна, но ако някой я закачеше за Грег Бенет, който очевидно бе луд по нея, просто го разкарваше. Никога не разкриваше душата си напълно.

Брендън Муди бе проучил внимателно произхода на Грег Бенет. Семейството плащаше за обучението му. Умен. Напуснал колежа, за да се занимава с търговия, пробил си ушите, после се върнал, за да завърши образованието си. Завършил едновременно две специалности с отличие. Дипломирал се през май. През септември заминава да учи за магистър в Станфорд. Момче, което всеки родител би мечтал дъщеря му да доведе вкъщи, за да го представи на семейството. В момента, в който тази мисъл се стрелна в ума на Брендън, той си спомни, че същото бяха казвали и за Тед Бънди, а той се бе оказал сериен убиец.

Всички студенти споделяха мнението, че в Лори бе настъпила дълбока промяна след смъртта на родителите й. Много непостоянна в настроенията си. Отдръпване от околните. Вечни оплаквания от главоболие. Нередовно посещаване на лекциите. Закъсняване със заданията за домашно.

— Понякога ще ме отмине, без да каже даже здравей, или ще ме погледне с такова изражение, като че ли не ме е виждала никога преди — обясни един по-млад студент.

Брендън не спомена на никого за заболяването на Лори „множествена личност“. Сара настояваше да се запази в тайна поне до делото и не искаше излишна публичност по този въпрос.

Голяма част от студентите бяха забелязали Лори да излиза сама нощем и да се връща доста късно. Това предизвикало любопитството им и те се опитвали да се досетят с кого се среща. Някои започнали да правят догадки за Алън Грант, заинтригувани, че Лори най-често пристигала за часовете му рано, а след края им нарочно се мотаела, за да може да поговори с него.

Жената на декана, Луиз Ларкин, обичаше да си бъбри с Муди. Именно от нея той подразбра, че Алън Грант е проявявал интерес към една от новите преподавателки по английски. Тръгвайки по следата на мисис Ларкин, той се срещна с Вера Уест, но тя го бе отрязала веднага.