Мери Кларк - Деца из града

Тя се събуди в осем часа, взе си душ, облече светлокафява кашмирена блуза, подходящи панталони и тъмнокафяви ботинки, после слезе долу. Софи вече беше в кухнята. Кафето я чакаше на печката. На масата имаше кана с прясно изстискан портокалов сок. Плодовата салата от портокали, грейпфрут, ябълки и пъпеш беше красиво подредена в купа „Тифани“. Филийки хляб бяха наредени до тостера.

Всичко изглежда толкова нормално, помисли си Сара. Като че ли мама, татко и Лори ще слязат всяка минута. Тя посочи към тостера.

— Софи, помниш ли как татко наричаше това нещо? Тостеробойна и е бил прав.

Софи кимна. Кръглото й, гладко лице изразяваше притеснение. Тя наля сок в чашата на Сара.

— Тревожих се снощи — ще се прибереш, а мен ме няма тук. Лори наистина ли искаше да влезе в болница?

— Тя явно схващаше разликата между клиника и затвор. — Сара потърка челото си. — Нещо се е случило вчера. Не зная какво е било, но Лори твърди, че вече никога няма да прекара дори една нощ в стаята си. Софи, ако онази жена, която бе дошла да огледа още веднъж къщата, я иска, ще й я продам.

Не последва възражението, което очакваше. Вместо това Софи въздъхна.

— Мисля, че може би си права. Това вече не е щастлив дом. Може би е прекалено да очакваме, че отново ще стане такъв след всичко, което се случи през септември.

Това, че Софи се съгласи с нея, й дойде като облекчение, но и като удар. Сара допи на един дъх сока и преглътна заседналата в гърлото й буца.

— Ще си изпия само кафето и стига толкова. — Изведнъж я прониза една мисъл: — Сигурна ли си, че прибра всички парчета от снимката, която Лори накъса вчера?

Устните на Софи се извиха в победоносна усмивка.

— Нещо повече. Сглобих ги. — И тя донесе творението си. — Виж, възстанових снимката върху лист хартия и когато се убедих, че всичко е наред, залепих парчетата с лепило. Лошото е, че късчетата са толкова малки, че лепилото е избило отгоре. Не се вижда кой знае какво.

— Но това е само една снимка на Лори като малка — рече Сара. — Надали тя я е накарала да се разстрои толкова много. — Разгледа я, после безпомощно сви рамене. — Слагам я в куфарчето си. Д-р Донъли иска да я види.

С тревожни очи Софи видя Сара да избутва стола си назад. Беше се надявала, че сглобяването на снимката ще се окаже по някакъв начин от полза и ще разкрие какво бе предизвикало истеричния припадък на Лори. Тя си спомни нещо и бръкна в джоба на престилката си. Но то не беше там. Разбира се, че не беше. Кламерът, който бе свалила от едно от късчетата, беше останал в джоба на престилката, която носеше вчера. Най-вероятно не беше от значение, реши тя, докато наливаше кафе в чашата на Сара.

Във вторник сутринта, когато слушаха новините в осем часа по Си Би Ес, Бик и Оупъл чуха за заплашителното писмо на Лори Кениън до Карън Грант, за отмяната на гаранцията, както и за нейното настаняване в клиниката за пациенти, страдащи от множествена личност.

Оупъл нервно запита:

— Бик, мислиш ли, че ще я накарат да говори на онова място?

— Вероятно ще се потрудят да й помогнат да си припомни детството — каза той. — Ние трябва да знаем какво става там. Карла, обади се на онази жена от агенцията за недвижими имоти.

Бетси Лайънс успя да се свърже със Сара точно когато тя тръгваше за Ню Йорк.

— Сара — започна възбудена тя, — имам добри новини за вас. Мисис Хокинс се обади. Луда е по къщата, иска да я купи колкото е възможно по-скоро и е готова да чака дори година, за да я освободите. Единственото, за което моли, е да може да се отбива от време на време с вътрешния декоратор, когато ще ви е удобно. Сара, ако си спомняте, ви предупредих, че при сегашния пазар ще трябва да забравите за цената от 750 000 долара. Мила моя, тя въобще не се поколеба, при това плаща в брой.

— Сигурно така е било писано да стане — тихо рече Сара. — Радвам се, че хора, които толкова искат тази къща, ще я имат. Можете да им съобщите, че през август ще е свободна да се нанесат. Блокът дотогава ще е готов. Нямам нищо против да идват с вътрешния си декоратор. Лори и без това ще остане в болницата, а ако аз съм вкъщи, по всяка вероятност ще работя в библиотеката.

Бетси позвъни на Карла Хокинс.

— Поздравления. Всичко е уредено. Сара е съгласна да заведете декоратора си. Както казва, когато си е вкъщи, обикновено работи в библиотеката. — Тонът на Бетси стана поверителен. — Нали знаете, че тя ще защитава сестра си на процеса. Горката, колко ли много работа има.

Бик беше вдигнал другия телефон и слушаше разговора. След заключителното: „Още веднъж поздравления. Сигурна съм, че ще бъдете много щастливи в тази прекрасна къща“, Лайънс се сбогува.