Мери Кларк - Деца из града

Обаче съвсем друго се случи. В момента, в който камерите бяха изключени, Карла зашепна нещо на преподобния Боби и двамата придобиха разтревожен вид. Резултатът беше, че те зарязаха Томасина с едно „довиждане“, „благодаря“ и „продължавай да се молиш“. После някакъв човек я придружи до колата, която трябваше да я откара на летището.

По пътя Томасина се опита да се утеши с мисълта за славата, която бе спечелила, като се появи в предаването, и с новите истории, които имаше да разказва. Може би от „Добро утро, Харисбърг“ щяха да я поканят да разправи за чудото.

Томасина въздъхна. Беше уморена. Миналата нощ почти не бе мигнала от вълнение и сега главата я болеше и й се искаше да изпие чаша чай.

Тя пристигна на летището около два часа преди полета си и влезе в едно от кафенетата. Портокалов сок, овесени ядки, бекон с яйца, датско сирене и каничката с чай възстановиха обичайното й добро разположение на духа. Преживяването беше толкова вълнуващо. Преподобният Боби Хокинс така много приличаше на самия Господ Бог, че докато се молеше над нея, тя цялата се бе разтреперила.

Томасина бутна назад празната чиния, наля си втора чаша чай и докато отпиваше, си помисли за чудото. Господ й бе проговорил и то тъкмо на нея, прошепнал й бе: „Джим, Джим“.

За нищо на света тя не би оспорила нещо, което й е рекъл Всемогъщият Господ Бог, но докато пъхаше смачканата салфетка в чашата и докато почистваше петното от бекон върху хубавата си синя рокля, тя се почувства засрамена от гузната мисъл, която й мина през главата: „Не, това май не е името, което тогава чух“.

В понеделник сутринта, десет дни след погребението на съпруга й, Карън Грант влезе в туристическата агенция, понесла в ръце огромен куп писма.

Ан Уебстър и Кони Сантини бяха вече там. Те за кой ли път обсъждаха факта, че Карън не ги бе поканила да я придружат на лекия обяд, въпреки че ясно бяха чули как председателят на колежа й бе казал, че поканата се отнася за всички близки приятели, които бяха присъствали на службата.

Ан Уебстър още не можеше да намери отговора за този пропуск.

— Сигурна съм, че е само защото Карън беше толкова разстроена.

Кони не споделяше това мнение. Тя беше убедена, че Карън не е искала някой от преподавателите във факултета да започне да ги разпитва за туристическата агенция. Ами че Ан Уебстър съвсем честно щеше да си признае, че бизнесът не върви добре от няколко години. Кони беше готова да заложи последния си долар, че пред колежанската общност Карън беше представила нещата така, като че ли „Глобъл Травъл“ мереше сили с „Перило Туърс“.

Спорът приключи с пристигането на Карън. Тя ги поздрави набързо и рече:

— Деканът изпратил да приберат пощата от къщата. Събрала се е ужасна купчина. Предполагам, че повечето от писмата са съболезнователни. Не ми се четат, но май няма да ми се размине.

С дълбока въздишка тя седна зад бюрото си и се пресегна към ножа за рязане на хартия. Няколко минути по-късно изпищя:

— О, боже мой!

Кони и Ан подскочиха и се втурнаха към нея.

— Какво има? Какво се е случило?

— Обадете се в полицията в Клинтън — промълви Карън. Лицето й беше бяло като тебешир. — Още едно писмо от Лори Кениън, подписано с „Леона“. Този път обаче това смахнато момиче заплашва да убие мен.

Сеансът с Лори в понеделник сутринта се оказа безрезултатен. Тя беше мълчалива и потисната. Разказа на Джъстин за играта си на голф.

— Бях ужасна, д-р Донъли. Просто не можах да се съсредоточа. Толкова много кънтящи мисли имаше в главата ми.

Но той не успя да я накара да говори за тези кънтящи мисли. Освен това никое от превъплъщенията й не пожела да се появи.

Когато Лори отиде на изкуствотерапия, Сара съобщи на Донъли, че е започнала да се готви за представянето си пред Голямото жури.

— Струва ми се, че всичко направо се проваля — обясни тя. — Снощи я заварих да разглежда някакви албуми със снимки в стаята си. — Очите на Сара се напълниха със сълзи, но тя бързо ги избърса. — Казах й, че не е много добра идея да разглежда снимките на мама и татко точно сега.

Тръгнаха си по обед. В два часа Сара се обади по телефона. В далечината Джъстин Донъли чуваше писъците на Лори.

С треперещ глас Сара рече:

— Лори изпадна в истерия. Сигурно отново е разглеждала снимките. Намерих една, която е накъсала на парчета.

Сега Донъли можеше да чуе какво крещи Лори: „Обещавам, че няма да кажа. Обещавам, че няма да кажа“.