Мери Кларк - Деца из града

Томасина вдигна още при първия сигнал. Тя се развълнува, като разбра, че се обажда Сара.

— О, чакайте да ви кажа новините — избърбори. — Преподобният Боби Хокинс ми телефонира. Той не вярва на хипнозата. Затова пък ме покани да бъда гост в следващото му предаване. Ще се моли над мен Господ да ми прошепне името на онзи отвратителен мъж, който бе отвлякъл Лори.

Преподобният Боби Хокинс умело насочи проблема на Томасина Пъркинс към евентуално извличане на собствена облага. Доверен член на събора бе изпратен в Харисбърг да я провери. Преподобният Хокинс и членовете на събора трябваше да са сигурни, че тя не е подучена от някой репортер, който си е наумил да прави разследване. Бик също така се нуждаеше от сведения за здравето на Томасина, особено за зрението и слуха й.

Резултатите от проверката се оказаха задоволителни. Томасина носеше трифокални очила и беше оперирана от перде на очите. Описанието й на мъжа и жената, които бе видяла с Лори, беше неясно от самото начало.

— Тя не ни е разпознала на екрана, следователно няма да ни познае и на живо — успокои Бик Оупъл, щом прочете доклада. — Тя ще бъде вдъхновение за паството ни.

Следващата неделя сутринта щастливата Томасина, събрала ръце като за молитва, вдигна очи благоговейно към лицето на Бик. Той сложи длани на раменете й.

— Преди години тази жена е била споходена от чудото Господне, когато Господ Бог й е дал възможността да види, че едно дете се нуждае от помощ. Но Господ не я е дарил със способността да запомни името на престъпния мъж, който придружавал Лори Кениън. Сега Лий отново се нуждае от помощ. Томасина, заповядвам ти да слушаш внимателно и да си припомниш името, което се върти някъде из подсъзнанието ти от толкова много време.

Томасина едва се сдържаше. Ето я — беше тук, истинска знаменитост, показвана по телевизията даже извън страната. Нямаше как да не се подчини на заповедта на преподобния Боби. Тя наостри уши. Органът тихо свиреше. Отнякъде дочу прошепване: „Джим… Джим… Джим“.

Томасина изправи рамене, протегна ръце и извика:

— Името, което не можех да се сетя, е Джим!

Сара бе споменала на Джъстин Донъли за Томасина Пъркинс и защо щеше да се появи в предаването на „Църквата на въздушния път“. В десет сутринта в неделя Донъли пусна телевизора си и в последната минута реши да запише предаването.

Томасина се появи едва в края му. Донъли не можеше да повярва на очите си, докато наблюдаваше спектакъла, устроен от преподобния Боби Хокинс, а след това и откровението, озарило Томасина, че „Джим“ е името на похитителя. Този човек, който твърди, че е способен да прави чудеса, дори не можеше да произнесе правилно името на Лори, с отвращение си помисли той и изгаси телевизора. Нарече я Лий. Въпреки всичко Донъли старателно надписа видеокасетата и я прибра в куфарчето си.

Сара позвъни десет минути по-късно.

— Не исках да ви притеснявам вкъщи — извини се тя, — но не мога да се въздържа да не ви попитам. Какво мислите? Има ли някаква вероятност мис Пъркинс да си е спомнила истинското име?

— Не. — Гласът на Донъли беше равен. Той чу как тя въздъхна.

— Все пак ще помоля хората от полицията на Харисбърг да проверят в компютъра си — рече тя. — Може и да имат досие на някой изнасилвач на деца с това име, който да е бил активен преди седемнадесет години.

— Страхувам се, че само ще си загубите времето. Онази жена Пъркинс просто налучкваше. Та нали тя никога не е преставала да общува с Всемогъщия Господ Бог. Как е Лори?

— Доста добре. — Гласът й прозвуча предпазливо.

— Гледа ли предаването?

— Не, отказва да слуша каквато и да било госпъл музика. Освен това се опитвам да я държа настрана от всичко това. Ще отидем да поиграем малко голф. Навън е доста приятно, като се има предвид, че е февруари.

— Винаги съм искал и аз да опитам. Е, това ще ви разтовари и двете. Лори води ли си дневника?

— В момента е горе и пише.

— Добре. Ще се видим утре. — Донъли затвори и реши, че единственият начин да се отърве от чувството, че не го свърта на едно място, е да се разходи. Той си даде сметка, че за първи път, откакто живееше в Ню Йорк, перспективата за една напълно свободна от ангажименти неделя съвсем не го привлича.

Томасина се бе надявала, че след предаването „Църквата на въздушния път“ преподобният Боби Хокинс и прекрасната му съпруга Карла ще я поканят на обяд в някое хубаво място, като например „Зелената таверна“, а може би ще предложат и да я разходят из Ню Йорк, за да види града. Не бе идвала тук от петнадесет години.