Мери Кларк - Деца из града

Процесът започна на втори декември и не продължи дълго, макар защитникът, шестдесетгодишен, сърдечен и симпатичен мъж на име Конър Маркъс, да се бе опитал да разруши стратегията на Сара. При умело водените от него разпити свидетелите признаваха, че е било доста тъмно на паркинга и затова не са могли да бъдат сигурни дали обвиняемият сам си е отворил вратата на колата, или е бил поканен да влезе.

Но когато дойде ред на Сара да разпитва свидетелите, те всички до един твърдо заявиха, че обвиняемият Джеймс Паркър е влязъл в колата въпреки явната съпротива на Морийн Мейс.

Съчетанието от жестокостта на престъплението и представлението, което защитата в лицето на Маркъс изнасяше, подтикна медиите да присъстват и да отразяват заседанията на съда. Залата се напълни. Зяпачите се обзалагаха за изхода на делото.

Сара изпадна в състоянието, което през последните пет години беше станало нейната втора природа. Тя ядеше, пиеше и спеше, погълната изцяло от „Щатът срещу Джеймс Паркър“. Лори започна да се връща обратно в колежа веднага след съботните си посещения при д-р Карпентър.

— Ти си имаш работа, а и аз не е зле да свърша нещо — казваше тя на Сара.

— Как върви с д-р Карпентър?

— Започвам да си мисля, че за катастрофата е виновен шофьорът на автобуса.

— Това е хубаво. — Когато през седмицата се обади на д-р Донъли, Сара му рече: — Единственото, което искам, е да можех да й повярвам.

Деня на благодарността прекараха с братовчедите си от Кънектикът. Не беше чак толкова лошо, колкото Сара бе очаквала. По Коледа тя и Лори взеха самолета до Флорида и оттам отидоха на петдневно пътешествие из Карибско море. Плуването в открития басейн на палубата на „Лидо“ ги избави от натрапчивите спомени за други Коледи, прекарани по съвсем друг начин. Но въпреки всичко Сара копнееше дългата коледна ваканция да свърши, за да може да се върне при своя процес.

Лори прекара по-голямата част от пътуването в каютата си, отдадена на четене. Тя се беше записала в часовете на Алън Грант, посветени на писателките от викторианската епоха, и сега искаше предварително да се подготви. Беше взела и старата пишеща машина на майка им, с намерението да си води бележки. Но Сара знаеше, че тя пише на нея и писма. Писма, които щом Сара влезеше, незабавно биваха изваждани от машината и скривани. Дали Лори не се интересуваше от някого? — питаше се Сара. Но защо трябваше да е толкова потайна?

„Та тя е на двадесет и една — смъмри се Сара. Не е твоя работа да й се месиш.“

Навръх Коледа професор Алън Грант преживя неприятна сцена със съпругата си Карън. Беше забравил да скрие ключа от чекмеджето на бюрото си и тя бе намерила писмата. Карън държеше да знае защо досега ги е крил от нея, защо не ги беше предал на администрацията, ако, както той твърдеше, те бяха пълна измислица.

Търпеливо, а после не особено търпеливо той обясни:

— Карън, не виждах причина да те тревожа. Що се отнася до администрацията, не мога да съм сигурен, че ги изпраща студентка, въпреки че имам сериозни подозрения за това. И какво друго може да направи деканът, освен да започне да се чуди също като теб в момента, колко ли истина се съдържа в тях.

През седмицата между Коледа и Нова година писмата спряха да пристигат.

— Още едно доказателство, че вероятно са от студентка — рече той на Карън. — Сега ми се иска обаче да пристигне някое. Една пощенска марка ще ми е от голяма полза.

Карън настояваше да прекарат новогодишната вечер в Ню Йорк. Бяха поканени на парти в Залата на дъгата.

— Знаеш, че мразя такива големи събирания — възпротиви се той. — Семейство Ларкин ни канят у тях. — Уолтър Ларкин беше деканът по студентските въпроси.

На тридесет и първи декември заваля силен сняг. Карън се обади от офиса.

— Скъпи, пусни си радиото. Всички влакове и автобуси имат закъснение. Какво мислиш, че трябва да направя?

Алън знаеше какъв отговор се очаква от него.

— Недей да чакаш разните влакове и автобуси в това време. Защо не останеш в града?

— Няма ли да имаш нищо против?

Той нямаше нищо против.

Алън Грант беше встъпил в брак с ясното съзнание, че това е обвързване за цял живот. Неговият баща бе напуснал майка му, когато Алън е бил още бебе, и той се беше заклел никога да не постъпва така с никоя жена.

Карън явно беше много доволна от тяхната уговорка. На нея й харесваше да живее в Ню Йорк през седмицата и да прекарва уикендите с него. В началото всичко беше наред. Алън Грант имаше навика да живее сам и харесваше собствената си компания. Но сега недоволството му нарастваше с всеки изминал ден. Карън беше една от най-хубавите жени, които някога бе срещал. Обличаше се като манекен. За разлика от него тя притежаваше добър търговски нюх и затова отговаряше за финансите им. Но физическата й привлекателност отдавна беше изгубила очарованието си за него. Упоритият й здрав разум, някога забавен, сега бе станал прекалено предсказуем.