Мери Кларк - Деца из града

Оупъл кимна замислено. За трети път посещаваше агенцията. Беше разказала версията, че съпругът й започва работа в Ню Йорк и тя трябва да намери подходящо жилище в Ню Джърси, Кънектикът и Уестчестър.

— Дай й възможност да ти повярва — беше й наредил Бик. — Тези агенти на недвижими имоти са научени да разпознават клиентите с истински сериозни намерения и да не обръщат много внимание на разните фукльовци, които само говорят. Освен това разправяй на всеки, който те срещне, че търсиш на няколко места, после след едно-две посещения кажи, че най-много си харесала Ню Джърси. Първия път, когато отидеш там, спомени, че не си готова да купуваш на толкова високи цени, каквито са в Риджууд. После намекни, че градът е много хубав и ти наистина можеш да си го позволиш. Накрая, я накарай да ти покаже къщата на Лий в някой от петъците, когато излизаме. После ще й отвлечеш вниманието и…

Беше ранен петъчен следобед. Планът беше приведен в действие. Оупъл беше спечелила доверието на Бетси Лайънс. Беше време да разгледат къщата на Кениън. Прислужницата идваше в понеделник и петък сутринта. Щеше да си е тръгнала, преди те да отидат. Голямата сестра беше заета в съда с едно много нашумяло дело. Оупъл щеше да бъде сама в къщата на Лий, като се изключеше Лайънс, чието внимание щеше така или иначе да бъде отвлечено.

Бетси Лайънс беше привлекателна жена на около шестдесет години. Тя обичаше работата си и я вършеше добре. Често се шегуваше, че може да разпознае фукльото от миля разстояние. „Слушайте, аз не си губя времето, казваше тя на новите агенти. Времето е пари. Не си мислете обаче, че хората, които очевидно не могат да си позволят къщите, които желаят да видят, трябва веднага да бъдат прогонени. Може би татенцето седи на задната веранда и стиска куп пари, които отдавна пази за черни дни. От друга страна, не си въобразявайте, че хората, които изглеждат готови да платят много, са наистина сериозни. Някои от жените искат да разгледат хубавите къщи само за да видят обзавеждането. И никога не сваляйте очи от клиентите.“ Бетси Лайънс хареса Карла Хокинс, защото тя беше на ниво и веднага разкри картите си. Търсеше и на други места. Не се захласваше по къщите, които разглеждаше. Нито пък изтъкваше недостатъците им. Другите хора го правеха независимо дали имаха намерение да купуват или не. „Баните са прекалено малки.“ Сигурно, скъпа. Кой знае на какъв разкош си свикнала.

Мисис Хокинс задаваше доста интелигентни въпроси за къщите, които евентуално можеха да събудят интереса й. Изглежда, имаше доста пари. Истински добрият агент на недвижими имоти умее да разпознава скъпите дрехи на клиентите си. В края на краищата Бетси Лайънс имаше чувството, че това може да се превърне в доста добра продажба.

— Мястото е наистина очарователно — рече тя, сочейки към снимката на една тухлена вила. — Девет стаи, строена е само преди четири години, във великолепно състояние, има страхотен изглед и освен това е в края на задънена улица.

Оупъл се престори на заинтересувана и прочете бележките под снимката.

— Изглежда интересно — каза тя бавно. — Но нека видим и другите. О, какво е това? — Най-накрая беше стигнала до снимката на къщата на Кениън.

— Ако наистина се нуждаете от красива, просторна и удобна къща, тази е тъкмо за вас. — Лайънс преливаше от ентусиазъм. — Имотът е повече от един акър 8 8 акър — английска мярка за повърхност — 4000 м. — Бел.пр. , има плувен басейн, четири големи спални, всяка с баня, дневна, трапезария, стая за закуска, кабинет и библиотека на първия етаж. Осем хиляди, квадратни фута 9 9 1 фут = 30,48 см. — Бел.пр. , високи сводове, дървена ламперия, сервизно помещение.

— Нека да разгледаме тези двете днес сутринта — предложи Оупъл. — Само това ще мога да направя с този глезен.

Бик беше бинтовал левия й глезен. „Ще споменеш, че си навехнала крака си — посъветва я той. — После, когато й подметнеш, че сигурно си изпуснала ръкавицата си в някоя от стаите, тя няма да има нищо против да те остави сама в кухнята за малко.“

— Ще проверя за вилата — рече Лайънс. — Имат малки деца и са помолили да се обаждаме предварително. Но в къщата на Кениън може да се отиде всеки ден от седмицата без уговорка.

Първо спряха във вилата. Оупъл се сети, че трябва да задава определени въпроси, и се справи добре. Накрая се отправиха към къщата на Кениън. Тя си повтори наум инструкциите на Бик.

— Гадно време, нали? — попита Лайънс, докато караше по тихите улици на Риджууд. — Но на човек му става хубаво, като се сети, че пролетта наближава. Дворът на Кениън е пълен с плодни дръвчета и през пролетта целият е потънал в цвят. Кучешки дрян, череши и какво ли не още. Мисис Кениън обичаше градинарството и дръвчетата й цъфтяха три пъти през годината. Този, който купи имота, ще е голям късметлия.