Мери Кларк - Деца из града

Грант кимна.

— Добре. А тези няколко реда в полето… ти ли си ги писала?

Това дори не приличаше на нейния почерк, но пък върху синята корица бе написано нейното име. Тя кимна.

Професор Грант изведнъж стана някак си различен. Лицето му придоби замислен, дори разтревожен вид. Дали не се опитваше само да изглежда любезен с нея? Може би все пак работата й беше лоша.

Златната рибка плуваше бавно и невъзмутимо.

— Какво е станало с другите? — попита тя.

— Някакъв шегаджия ги прехрани. Всичките умряха. Лори, има нещо, за което бих искал да говоря с теб…

— Предпочитам да умра от преяждане, отколкото да бъда блъсната от кола, а вие? Поне не ти тече кръв. О, съжалявам. За какво искате да говорим?

Алън Грант поклати глава.

— Не е нещо спешно. Няма подобрение, нали?

Тя знаеше какво точно имаше предвид той.

— Понякога аз искрено се съгласявам с доктора, че ако трябва въобще да се говори за вина, то тя е на шофьора на автобуса, който е карал с повредени спирачки и с прекалено висока скорост. Понякога обаче не съм в състояние да приема това.

Кънтящият глас в главата й извика: „Ти отне последните години от живота на майка си и баща си точно както им отне онези две години, когато излезе сама навън“.

Тя не искаше да плаче пред професор Грант. Той беше толкова мил, но на хората им писва непрекъснато да те успокояват. Изправи се на крака.

— Аз… трябва да вървя. Има ли нещо друго?

С тревожни очи професор Грант проследи Лори да излиза. Беше все още рано, за да бъде сигурен, но курсовата работа, която държеше в ръцете си, му бе дала първата солидна следа към личността на мистериозната авторка на писмата, която се подписваше „Леона“.

В темата се усещаше някаква чувствена нотка, съвършено неприсъща на досегашния стил на Лори, затова пък много подобна на тази, която преобладаваше в писмата. Струваше му се дори, че разпознава някои необичайно екстравагантни фрази. Това не беше доказателство, но поне му даваше възможност да започне да търси такова.

Лори Кениън беше последният човек, когото той би заподозрял като автор на писмата. Отношението й към него беше обичайното за студентка, която харесва и уважава своя преподавател.

Докато посягаше за сакото си, Грант реши да не споменава нищо пред Карън или администрацията за своите подозрения. Някои от тези писма бяха направо нецензурни. Щеше да е ужасно, ако невинно същество бъдеше разпитвано заради тях, особено ако това беше дете като Лори, което преживяваше такава трагедия. Той загаси лампата и си тръгна за вкъщи.

Застанала зад живия плет, Леона го наблюдаваше да се прибира, а ноктите й се бяха впили в дланите.

Миналата нощ тя отново го бе причаквала край къщата му. Както винаги, той не бе дръпнал завесите и тя го бе наблюдавала цели три часа. Към девет той си стопли пица, взе бира от хладилника и отиде в кабинета си. Излегна се в онзи стар кожен стол, изу си обувките и опря крака на дивана.

Четеше биографията на Джордж Бърнард Шоу. Толкова мил беше начинът, по който Алън несъзнателно прокарваше ръка през косата си. Понякога го правеше и в час. Когато изпи бирата, той погледна към празната чаша, сви рамене и отиде в кухнята да си донесе нова.

В единадесет изгледа новините, после изгаси лампата и излезе. Тя знаеше, че отива да си легне. Винаги оставяше прозореца отворен, но завесите на спалнята бяха спуснати. Повечето нощи, след като той си легнеше, тя си тръгваше, но една вечер бе опитала дръжката на плъзгащата се стъклена врата и бе открила, че езичето поддава. Оттогава понякога влизаше вътре, свиваше се в стола и си представяше, че той всеки момент ще я повика: „Хей скъпа, ела при мен. Толкова съм самотен“.

Един или два пъти тя бе изчакала, за да е сигурна, че е заспал, и на пръсти бе отишла да го погледа. Миналата нощ беше премръзнала и толкова уморена, че веднага се прибра, след като той изгаси осветлението в кабинета си.

Премръзнала и уморена.

Премръзнала.

Лори разтри студените си ръце. Изведнъж бе станало, толкова тъмно. Не беше забелязала колко е тъмно всъщност, когато преди малко бе напуснала кабинета на професор Грант.

— Евджууд е един от най-хубавите градове в щата Ню Джърси — обясняваше Бетси Лайънс на скромно облечената жена, с която разглеждаха реклами на недвижими имоти. — Разбира се, цените са доста високи, но при сегашното състояние на пазара и при съответните изгодни условия бихте могли да направите чудесна сделка.