Мери Кларк - Деца из града

Гласовете пищяха.

Лий викаше: Спри!

Деби хълцаше в ужас.

Кейт крещеше: глупачка .

Гласът на Леона беше най-силен. Свършвай най-сетне с това.

И някой друг плачеше. Сара. Сара, която винаги е била по-силната, винаги се е грижила за нея, сега се приближаваше с протегнати напред ръце, с лице, обляно в сълзи, и молеше:

— Не ме оставяй. Обичам те.

Гласовете утихнаха. Лори пусна ножа и се хвърли в прегръдките на Сара.

Ножът лежеше на пода. Със святкащи очи, с разрошена коса и полусмъкната от раменете му роба — Оупъл го беше наметнала, когато звънецът бе иззвънял — Бик се наведе към него. Пръстите му сграбчиха дръжката.

Сега вече Лий никога нямаше да бъде негова. Свършено бе е всичките онези години, в които я беше желал и се беше страхувал от спомените й. Свършено бе и с мисията му на проповедник. Тя беше неговото изкушение и неговото падение. Сестра й му я бе отнела. Те трябваше да умрат и двете.

Лори чу съскащия, свистящ звук, който я беше преследвал и плашил, видя острието да просветва в полумрака, да разсича въздуха в уголемяващи се кръгове, насочвано от едрата космата ръка.

— Не — простена тя. Със силен тласък тя отблъсна Сара настрани, извън обсега на ножа.

Загубила равновесие, Сара политна назад и падна. Главата й се удари в люлеещия се стол.

С чудовищна усмивка на лицето Бик тръгна полека към Лори, а проблясващото острие й отрязваше всякакъв път за бягство. Вече нямаше никакво място за отстъпление. Притисната до стената, Лори отчаяно се взря в своя екзекутор.

Брендън Муди натисна докрай газта, докато летеше по „Туин Оукс“.

— И двете са в къщата — извика той, като видя колите, спрени на алеята. Следван от Грег, се втурна натам. Защо ли външната врата зееше отворена?

Из тъмните стаи цареше неестествена тишина.

— Провери този етаж — нареди Муди. — Аз се качвам горе.

В дъното на коридора зърна още една отворена врата. Стаята на Лори. Спусна се към нея. Някакъв инстинкт му подсказа да извади пистолета. Докато приближаваше, дочу стон, а следващата крачка го изправи пред кошмарна сцена.

Сара лежеше замаяна на пода и се опитваше да се изправи на крака. От челото й течеше кръв.

Карла Хокинс стоеше вцепенена на няколко крачки от Сара.

Лори се беше свила в ъгъла на стаята, закрила с ръце гърлото си, взираща се в дивия поглед на фигурата пред себе си, която приближаваше с насочен нож.

Бик Хокинс вдигна високо във въздуха ножа, погледна надолу към лицето на Лори, което беше само на няколко инча от неговото, и прошепна:

— Сбогом, Лий.

Това беше мигът, който Брендън Муди чакаше. Куршумът му улучи целта си — гърлото на един похитител.

Джъстин нахлу в къщата, когато Грег тичаше през всекидневната към стълбите.

— Горе са — изкрещя Грег. Изстрелът проехтя в момента, в който стъпваха на горната площадка.

Тя винаги бе знаела, че ще се случи по този начин. Ножът, проникващ в гърлото й. Лепкавата топла кръв, плискаща се по лицето и ръцете й.

Но сега ножа го нямаше. И пръските кръв не бяха от нея. Не тя, а Бик се бе олюлял и паднал. Неговите очи, а не нейните се взираха в нищото.

Лори гледаше неподвижна как искрящите, хипнотизиращи очи потрепнаха и се затвориха завинаги.

Джъстин и Грег едновременно стигнаха до вратата. Карла Хокинс беше коленичила до тялото и се молеше:

— Върни се, Бик. Направи чудо. Ти можеш да правиш чудеса.

Брендън Муди все още държеше пистолета в отпуснатата си ръка и безстрастно наблюдаваше сцената.

Тримата мъже видяха Сара да се изправя на крака. Лори се приближи към нея с протегнати ръце. Двете дълго стояха и се гледаха. После с уверен глас Лори рече:

— Свърши, Сара. Наистина свърши.

Две седмици по-късно Сара и Джъстин стояха на пропуска на летището в Нюарк и гледаха как Лори се отдалечава по коридора към полет 19 на „Юнайтед Еърлайнс“ за Сан Франциско.

— За нея сега е най-добре да е близо до Грег и да завърши колежа — увери Джъстин Сара, когато забеляза как тревожно изражение замени сияещата й усмивка за довиждане.

— Знам, че е така. Ще може да играе голф колкото си иска, ще си възвърне формата, ще се дипломира. Ще бъде независима, но същевременно и Грег ще е до нея. Те толкова добре се разбират. Тя не се нуждае повече от мен, поне не по същия начин.

В края на коридора Лори се обърна, усмихна се и изпрати въздушна целувка.

Тя сега е различна, помисли си Сара. Уверена, сигурна в себе си. Никога преди не съм я виждала такава.