Нелсън Демил - На север

— И аз така съм чувал.

— Представяй се за австралиец. Така ще са по-дружелюбни. Но разбира се, този номер няма да мине пред ченгетата, които могат да ти проверят паспорта.

— Как се държат австралийците?

— Винаги носят кутия бира в ръка.

— Ясно.

— Може да чуеш да те наричат „Лиен Ксо“. Селските деца, които не виждат много бели хора, викат „Лиен Ксо!“ Това означава „чужденец“, но буквалният превод е „Съветски съюз“.

— Я повтори.

— Виж сега, когато руснаците са били тук от седемдесет и пета до осемдесетте години, във Виетнам не е имало други бели хора и „Лиен Ксо“ постепенно започнало да означава „бял чужденец“. На север този израз не е обиден — Съветите са били техни съюзници. На юг имал обиден смисъл, защото южняците мразели руските военни и цивилни съветници. Сега просто значи „бял чужденец“. Разбираш ли?

— Почти. На юг съм американец, на север съм австралиец. Обаче хората ще ми викат „руснак“.

— Това означава просто „бял чужденец“. Не бъркай нещата.

— Защо да не съм новозеландец, британец или може би канадец?

— Не зная. Опитай. Виж, хората на север не са такива материалисти, каквито са на юг.

— Чудесно.

— Не, лошо е. Те са истински комуняги и не можеш да ги подкупиш като на юг. Може да е свързано с философия или политика, но е и защото на север няма толкова много стоки и американските пари не са Господ. Затова не можеш да дадеш на някое ченге десетачка и да очакваш да си затвори очите. Разбираш ли?

— Ами двайсетачка?

Тя ненадейно се надигна и седна.

— Знаеш ли… по-другата седмица нашата служба е в почивка за празника. А тази седмица е много слаба. Искаш ли компания?

Аз също се надигнах.

— С удоволствие ще попътувам из провинцията — продължи Сюзан. — От година почти не съм излизала от Сайгон. Сигурно ще е интересно да разгледам някои места, свързани с войната, заедно с ветеран.

— Благодаря, но…

— Ще имаш нужда от преводач. Извън градовете не знаят много английски. Нямам нищо против да си взема малко отпуска.

— Сигурен съм, че има къде другаде да отидеш. Например можеш да прекараш една зима в Бъркшир.

— Винаги прекарвам отпуските си извън Виетнам, но сега ми се ще да попътувам из страната.

— Сигурен съм, че Бил с радост ще дойде с теб.

— Той не харесва Виетнам. Не можеш да го измъкнеш от Сайгон.

— Сигурен съм, че ще направи изключение, особено ако ни търси.

Тя се засмя.

— Можем да пътуваме като приятели. Всички го правят. Имам ти доверие. Ти си държавен служител.

— Струва ми се, че хората, които са ме пратили, няма да одобрят решението ми да си взема компания.

— Ще го одобрят, ако разбират какво представлява Виетнам. Освен езиковия проблем, мъжете, които пътуват сами, безмилостно са атакувани от сводници и проститутки. Това няма да се случи, ако пътуваш с жена. А и така вероятността полицията да ти досажда, е по-малка. Сам мъж поражда подозрения. Не зная защо изобщо са те пратили сам.

Аз също не знаех. Може би заради силното желание да ограничат информацията за това разследване на убийство, което всъщност не беше разследване на убийство. Усмихнах се.

— Откъде да зная, че не си двойна агентка?

Сюзан също се усмихна.

— Аз съм скучаеща инвестиционна консултантка. Имам нужда от малко вълнения.

— Карай си мотопеда.

— Карам го. Обмисли предложението ми. Довечера мога да оставя съобщение в службата, да си събера багажа и най-късно утре сутрин в десет да съм в „Рекс“.

— Ами Бил?

— Какво толкова се занимаваш с него?

— Това си е мъжка работа. Има ли оръжие?

Сюзан се засмя.

— Не. Няма, разбира се. Във Виетнам притежаването на оръжие е тежко престъпление.

— Радвам се.

— Ще му пратя телеграма от първата ни спирка — каза Сюзан. — Където и да е тя.

— Ще си помисля.

— Добре но ако решиш да ме вземеш, искам да разбереш, че отношенията ни ще са чисто платонични. Сериозно. Сама ще си плащам стаята, а ти ще си свободен да се забавляваш с местните жени, освен ако нямам нужда от компания за вечеря.

— Кой ще плаща вечерята?

— Ти, разбира се. Аз поръчвам, ти плащаш. И когато се налага да излизаш на тайни срещи, ще изчезвам.

Замислих се за всичко това, седнал на тревата в парка на президентския дворец, заобиколен от сайгонските сгради, уханието на цветята и слънчевата светлина. Погледнах я и очите ни се срещнаха.

Сюзан запали нова цигара, обаче продължи да мълчи.

Свикнал съм да работя сам и го предпочитам. Ако се прецаках, вашингтонските ми приятели щяха да се разочароват и може би да ми съчувстват, в зависимост от обстоятелствата. Ако се прецаках, докато пътувах с жена, щяха да ме обесят за ташаците. Джеймс Бонд никога не бе имал такива проблеми.