Нелсън Демил - На север

Колкото до госпожа Сънхил, тя се намираше във Форт Бенинг, Джорджия, на четиринайсет часа път с кола от Фолс Чърч или дванайсет, ако съм много възбуден. Тя е претоварена в службата, а и съботите и неделите в армията често са си нормални работни дни. Последната половин година не беше лесна за нашата сравнително нова връзка и при нейната интересна кариера и моята задълбочаваща се пристрастеност към следобедната програма на телевизията, двамата нямахме много общи теми за разговор.

Както и да е, неприятност номер две. Проверих си имейла и открих съобщение, което гласеше: „Утре в 16:00 ч. на Стената“. Носеше подпис „К“.

„К“ е полковник Карл Хелман, бившият ми шеф от Отдела и настоящ началник на Синтия. Поне това беше ясно. Не беше ясно обаче защо Хелман иска да се срещнем при Мемориала на Виетнамската война. Но инстинктивно отнесох случая към категорията „неприятности“.

Обмислих няколко еднакво кратки отговора, нито един от които не особено положителен. Разбира се, изобщо не бях длъжен да му отговоря — нали бях в запаса. Но за разлика от цивилните професии, военната служба никога не приключва напълно. „Веднъж военен, завинаги военен“, както се казва. А аз бях подофицер по чин и криминален следовател по длъжност.

Истината е, че продължават да имат някаква законова власт над теб, макар че не съм съвсем сигурен точно каква. Ако не друго, поне могат да ти отнемат клубните права за цяла година.

Препрочетох имейла от Карл и забелязах, че е адресиран до господин Бренър. В американската армия към подофицерите се обръщат с „господин“, така че това напомняше за моя предишен — или може би настоящ — военен чин, а не обозначаваше цивилното ми положение. Карл не е от деликатните. Изчаках с отговора си.

И накрая, но не на последно място, третата неприятност. Явно бях забравил да пратя съобщение в литературния си клуб и с пощата ми пристигна роман на Даниъл Стийл. Дали трябваше да го върна? Или да го подаря на майка си за другата Коледа? Май че наближаваше рожденият й ден.

Добре де, повече не можех да отлагам разговора със Синтия, така че седнах на бюрото и набрах номера. Докато телефонът звънеше, погледнах през прозореца. В Северна Вирджиния беше студена януарска нощ и се сипеше лек снежец.

— Ало — отговори Синтия.

— Здрасти — казах аз.

Половин секунда мълчание, после:

— Здрасти, Пол. Как си?

Вече и без това бяхме объркали стъпката, затова отвърнах:

— Карай по същество, Синтия.

Тя се поколеба.

— Хм… Може ли първо да те попитам как мина денят ти?

— Страхотно. Един стар военен готвач ми даде рецептата си за чили — не знаех, че е за двеста души, и сготвих цялото количество. Замразих го във фризера. Ще ти пратя един пакет. После отидох в спортния комплекс, играх срещу баскетболния отбор на инвалидите — направо им скрих шапките — и накрая с момчетата се отбихме на по бира и хамбургер в местната кръчма. Ами при теб как мина?

— Хм… Тъкмо свърших със следствието на онова изнасилване, за което ти бях разправяла. Обаче вместо почивка трябва да замина за Форт Ръкър, възложиха ми разследване на сексуален тормоз. Случаят изглежда заплетен. Ще остана там, докато приключа. Може да отнеме няколко седмици. Ако решиш да ме потърсиш, ще отседна в ергенското офицерско общежитие.

Не отговорих.

— Ей, още си мисля за Коледа — прибави Синтия.

— И аз. — Това беше преди месец и оттогава не я бях виждал. — Какво ще кажеш за Великден?

— Нали знаеш, Пол… можеш да се пренесеш тук.

— Но теб по всяко време могат да те прехвърлят. Така ще се влача там, където те отведе службата ти. Нали вече го обсъждахме?

— Да, но…

— Тук ми харесва. Можеш да се нанесеш при мен.

— Това предложение ли е?

Леле.

— Ще е добре за кариерата ти — отвърнах. — В щаба.

— Не се грижи за кариерата ми. Пък и не си падам по щабната работа. Аз съм следовател. Точно какъвто беше ти. Искам да съм там, където съм полезна.

— Не мога да се мъкна след теб като пале или да вися в апартамента ти, докато си в командировка. Не е добре за самолюбието ми.

— Можеш да постъпиш в органите на реда.

— Действам по въпроса. Тук, във Вирджиния.

И така нататък. Кофти е, когато мъжът не работи, а службата на жената е свързана с пътуване. Пък и военните си умират да те преместят тъкмо когато си се настанил удобно, а това поставя под въпрос тяхната представа за постоянно място. И за капак на всичко, напоследък се появиха адски много временни назначения — на места като Босна, Сомалия, Южна Америка — където могат да те заврат за цяла година, а това поставя под въпрос представата на военните за временна служба. В заключение, със Синтия бяхме ГН, както му викат в последно време — географски неподходящи.