Нелсън Демил - На север

— Може ли да върна този портфейл на семейството на лейтенант Хайнс?

Виетнамецът ме разбра и без превод и незабавно кимна.

Отместих портфейла настрани. Ако не друго, поне семейство Хайнс щяха да получат този портфейл след близо трийсет години, ако Пол Бренър се завърнеше от Виетнам, естествено.

— В писмото си казвате на брат си, че този човек е бил убит от американски капитан — продължих аз.

Сюзан преведе и господин Вин кимна.

— Имаме няколко снимки на мъж, който според нас е въпросният капитан. Навярно ще можете да го разпознаете.

Сюзан разтвори албума на следващите десет снимки и му ги показа една по една. Наблюдавах лицето му, докато внимателно ги гледаше.

Когато стигнаха до последната, виетнамецът се втренчи в нея и каза нещо, после се върна на първата и пак разгледа всичките, и продължи да говори. Имах чувството, че не е убеден или че не иска да се ангажира, за което не го обвинявах.

— Казва, че светлината била лоша — преведе Сюзан. — Лицето на капитана било покрито с мръсотия, носел каска и от втория етаж господин Вин не го виждал ясно. Във всеки случай след толкова години явно не си го спомня.

Кимнах. Бях близо, обаче стигах до задънена улица.

— Ще ми разкажете ли какво сте видели? — попитах го.

— Видях само онова, което описах в писмото — преведе Сюзан.

Не исках да споменавам, че неговото и моето писмо може да не са еднакви. Затова нахлупих детективската си шапка и започнах.

— В писмото си казвате на брат си, че не разбирате смисъла на убийството. Обаче споменавате, че са спорили. Възможно ли е лейтенантът да е заплашил капитана? Или лейтенантът да е проявил неподчинение или страхливост? Струва ми се необичайно офицер да извади пистолета си и да застреля свой колега заради някакъв спор. Помислете за онова, което сте видели, и може би ще се сетите нещо.

Сюзан преведе и господин Вин се втренчи в мен, макар че не разбирах защо. Накрая каза нещо.

— Все още не виждал смисъл в убийството — преведе Сюзан.

Нямаше толкова лесно да се откажа, особено след като бяхме рискували живота си, за да дойдем тук, и междувременно бяхме убили четирима души.

— Възможно е да не си спомням добре писмото или пък преводът му да не е бил точен — продължих аз. — Бихте ли ми разказали историята така, както си я спомняте?

Господин Вин дълбоко си пое дъх, като че ли не искаше да разказва случки от войната, и не отговори.

— Господин Вин, никой не обича да си припомня онова време, но откакто съм тук, обиколих местата на някогашните си сражения, включително Куанг Три и долината А Шау. Отново преживях миналото и разказах преживяванията си на тази госпожа. И мисля, че ми се отрази добре. Сега ви моля да си припомните този случай, за да има някаква полза от идването ми.

— Не иска да говори за това — преведе ми Сюзан.

Тук имаше нещо.

— Точно ли превеждаш? — попитах я.

Тя не отговори.

— Мама му стара, какво става тук, Сюзан?

Тя ме погледна.

— Наистина е по-добре да не научаваш, Пол.

Побиха ме тръпки.

— Да бе, по-добре било да не, научавам.

Изминахме дълъг път, Пол, и открихме господин Вин жив. Сега трябва да проверим дали има още вещи от войната, после да отидем в Ханой и да докладваме.

Погледнах господин Вин. Явно разбираше, че гостите му спорят.

Взех портфейла и го вдигнах във въздуха.

— Сувенир? — казах аз, дума, която повечето виетнамци знаят. — Souvenir de guerre? Дай-юй сувенир? Сувенир от капитана? Трунг-юй сувенир? Сувенир от лейтенанта? — Посочих раклата. — Beaucoup souvenir? Биет?

Той кимна, изправи се и отиде при раклата. Погледнах Сюзан.

— Знаеш ли какъв е проблемът?

— Да.

— Чела ли си истинския превод на писмото?

— Да.

— Лъжлива кучка.

— Прав си.

Господин Вин донесе няколко неща и ги остави на масата.

Погледнах ги. Видях американски военен часовник, чийто секундарник отдавна бе спрял, пластмасова манерка, която господин Вин все още можеше да използва, ако не бяха дупките от шрапнел, останали от някоя друга битка, златна венчална халка, лични знаци и документи в брезентова чантичка.

Взех личните знаци и прочетох името „Хайнс, Уилям Х.“, следвано от серийния му номер, кръвната му група и религиозната му принадлежност — методист.

Погледнах венчалната халка, от вътрешната страна на която пишеше „Бил Фран, 15.1.67“, около година преди да го убият.

Отворих брезентовата чантичка и открих връзка писма от Фран, родителите му и други хора. Оставих ги настрани и намерих недовършено писмо с дата 3 февруари 1968-а. Писмото гласеше: