Нелсън Демил - На север

Кимнах и си казах, че Бан Хин не е напълно откъснат от света. Този факт можеше да се окаже важен, ако се оправдаеха подозренията ми за убиеца.

Сюзан и господин Вин продължиха да си бъбрят. Знаех, че се налага, преди да преминем към деловата част, обаче започвах да губя търпение, да не споменавам за това, че се безпокоях кой може да е следващият посетител в къщата.

— Може ли да попитам дали тази жена беше ваша съпруга? — обърнах се аз направо към него.

Сюзан преведе и той кимна.

— Това ли е Май, за която споменавате в писмото си?

Сюзан се поколеба, после преведе.

Господин Вин остави чашата си, погледна право пред себе си и каза нещо, без да се обръща към никого.

— Май загинала при бомбардировка на Ханой през седемдесет и втора — преведе Сюзан. — Когато през седемдесет и първа той се върнал от фронта, двамата се оженили. Нямали деца.

— Съжалявам.

Той разбра и кимна.

Със Сюзан поговориха още малко и тя ми каза:

— Господин Вин се оженил повторно и има седем деца и много внуци. Пита дали ти имаш деца.

— Даже да имам, не ми е известно.

Сюзан му даде едносричен отговор, навярно отрицателен. След като приключихме с любезностите, господин Вин ме попита нещо и Сюзан преведе:

— Пита дали носиш писмото, което е пратил на брат си.

— Имах копие, но го изгубих по време на пътуването — отвърнах аз. — Ще му пратя оригинала, ако ни даде някакъв адрес.

Тя му преведе и господин Вин отговори.

— Имал братовчед в Диен Биен Фу, на когото можеш да го пратиш.

Кимнах.

Щеше ми се писмото да бе у мен, разбира се, за да видя дали преводът и оригиналът съвпадат. Надявах се обаче скоро да разбера.

Слава Богу, нямаше повторно да ни напълнят чашите, и господин Вин и Сюзан пропъждаха комарите с цигарения си дим.

— Измъчват ли ви раните? — попитах виетнамеца.

— Понякога — преведе Сюзан. — След Куанг Три получих още рани, но не толкова сериозни, за да отсъствам от частта си повече от месец.

Той ме посочи и вдигна вежди.

— Не съм раняван — отговорих.

Сюзан преведе и господин Вин кимна.

— Как избягахте от Куанг Три?

— Можех да ходя и ни казаха да се опитаме да избягаме през нощта. Тръгнах рано сутринта и вървях сам в дъждовна буря. Минах на десет метра от един американски окоп, после избягах в хълмовете на запад.

Надявах се, че е взел със себе си вещите на убития лейтенант. Той прибави още нещо и Сюзан преведе:

— Господин Вин казва, че може да е минал покрай теб.

— Наистина мина.

Това накара всички да се усмихнат, но не и да се засмеят искрено.

Добре, на работа.

— Може ли да ви покажа някои снимки, за да видим дали лейтенантът, чието семейство ме прати тук, е същият, когото сте видели в разрушената сграда в Куайг Три? — попитах аз.

Сюзан преведе и той кимна.

Тя се изправи, отиде при раницата си и се върна със снимките. Остави албумчето на масата и го разтвори на първата страница.

Господин Вин погледна снимката, стана и отиде до една плетена ракла. После донесе на масата нещо, увито в плат, и извади брезентов портфейл. Отвори го и измъкна найлоновия калъф за снимка, който постави до албума.

Сюзан погледна двете снимки, извади тази от албума и ми ги подаде.

На снимката от портфейла видях млада двойка. Жената бе хубава, а мъжа вече познавах от фотографиите в албума.

Вече имахме жертвата и ни трябваше името й, макар че в КСО вече го знаеха, за разлика от мен.

— Може ли да видя портфейла? — попитах господин Вин.

Той го побутна към мен.

Отворих го и го прерових. Имаше военни чекове, които използвахме вместо долари, и още няколко семейни снимки — мама и татко, две девойки, които сигурно бяха сестрите му, и бебе, което можеше да е детето на убития.

В портфейла имаше още някои дреболии: картата с Женевската конвенция, тази с правилата за водене на сухопътна война и трета с правилата за водене на сражение. Много правила. Повечето не значеха нищо, освен Правило номер едно: „Убий го, преди той да убие теб“.

Този млад офицер обаче бе носил задължителните карти и ми правеше впечатление на приличен младеж. Това още повече се подсилваше от картата за алкохолната му дажба, каквато имаха само офицерите. На нея имаше само две дупки, които показваха две покупки. Ако тая карта ми беше паднала във Виетнам, щеше да прилича на швейцарско сирене, улучено от шрапнел.

Накрая извадих личната му карта.

Прочетох името на убития. Уилям Хайнс, старши лейтенант от пехотата.

Вдигнах поглед към господин Вин.