Нелсън Демил - На север

— През войната той доста време е бил на юг и разбира южния ми акцент — отвърна тя. — И аз схващам повечето от неговите думи.

— Добре. Обичаме верните и точни преводи.

Сюзан не отговори.

Не казах нищо повече на господин Вин и го оставих да помисли дали иска той да ми каже нещо. Накрая виетнамецът заговори и Сюзан преведе:

— Господин Вин казва, че е служил в Триста и четвърта пехотна дивизия на Виетнамската народна армия.

Той продължи.

— През август шейсет и пета бил на юг и се сражавал в провинция Куанг Три. Казва, че трябвало да знаеш къде е била неговата дивизия по време на офанзивата „Тет“ през зимата на шейсет и осма.

Знаех, разбира се. Когато през януари 1968-а ме пратиха в Куанг Три, 304-та бе нашият главен противник. Този човек вече бе прекарал там две години и половина, без да му се вижда краят и без да го пускат в отпуски.

Господин Вин продължаваше да говори.

— През юни шейсет и осма върнали дивизията на север… в нея били останали малко хора… попълнили я с нови войници и през март седемдесет и първа пак я пратили в Куанг Три, после участвали в пролетната офанзива през седемдесет и втора… Великденската офанзива… неговата дивизия превзела провинцията и град Куанг Три… понесла тежки загуби от американските бомбардировки и се оттеглила на север за попълнение. Пита дали си бил тук по време на пролетната офанзива.

— И аз се завърнах в родината през шейсет и осма, през ноември, после пак дойдох във Виетнам през януари седемдесет и втора и по време на пролетната офанзива служих в Биен Хоа — отвърнах аз.

Сюзан му преведе и той кимна, после ме погледна. Съмнявах се, че е разговарял с американски ветеран, и очевидно беше любопитен, ала поради ненадейното ми пристигане се колебаеше — не бе имал две седмици да се подготви за срещата като мен.

Господин Вин отново заговори и Сюзан преведе:

— Казва, че през седемдесет и трета се върнал на фронта, след това през седемдесет и пета участвал в последната пролетна офанзива и Триста и четвърта дивизия превзела Хюе, после с пленени танкове продължила на юг по магистрала номер едно. На двайсет и девети април влязъл в Сайгон и на другия ден присъствал на капитулацията в президентския дворец.

А аз си мислех, че имам страхотни спомени от войната. Този човек я бе видял цялата, от начало до край, десет години кланета. Ако моята година ми се беше сторила като десет, неговите десет трябва да му се бяха сторили като сто. И ето че сега бе тук, в родното си село, и продължаваше да живее, след като бяха отнели десет години от младостта му.

— Сигурно сте получили много медали и награди — казах му аз.

Сюзан преведе и както се бях надявал, той без колебание отиде при една от плетените ракли и я отвори. Исках да го накарам да свикне да отваря куфари с военни спомени.

Господин Вин извади парче черна коприна и го разгърна върху ниската маса. После приклекна и подреди, един до друг дванайсет медала с различна форма и големина, всички с различен на цвят емайл — убедителни доказателства за десетте години в ада.

Назова всеки медал и Сюзан преведе.

Не исках да се държа покровителствено, като му казвам, че съм впечатлен — струваше ми се човек, който усеща баламосването, затова само кимнах.

— Благодаря, че ми ги показахте.

Сюзан му преведе и двамата с нея се спогледахме. Тя кимна, като че ли искаше да каже: „Добре се справяш за безчувствен идиот“.

Господин Вин прибра медалите си в раклата, затвори я и се изправи.

Няколко секунди тримата просто стояхме един до друг. Виетнамецът знаеше, сигурен съм, че не съм изминал близо двайсет хиляди километра, за да видя наградите му.

Моментът беше настъпил, затова му казах:

— Тук съм, за да поговорим за онова, което сте видели, докато сте лежали ранен в Цитаделата на Куанг Три.

Той чу „Куанг Три“ и може би дори „Цитаделата“ и погледна Сюзан, която му преведе.

Господин Вин отново се обърна към мен, ала не отговори.

— Американският войник, който открил трупа на брат ви в долината А Шау, взел от дрехите му писмо, пратено му от вас, докато сте се възстановявали от раните си в будистката гимназия — продължих аз. — Спомняте ли си това писмо?

Още докато Сюзан му превеждаше, той кимна, разбрал откъде зная за военните му преживявания. За пръв път го излъгах:

— Тук съм от страна на семейството на лейтенанта, който е бил убит от капитана. — Което може и да не беше пълна лъжа. — Помолиха ме да проуча въпроса и да открия истината, за да възтържествува справедливостта. — Погледнах Сюзан: „Преведи го точно“.