Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Обитавани от ловци на глави — през по-голямата част от историята си.

— Е да, но това е минало — каза Брадли. — Ако въобще ги е имало някога. Така де, всичките тези приказки за канибали. Ясно е, че не са верни. Четох книга от някакъв професор 43 43 Уилям Аренс, „Митът за човекоядците“. — Б.а. . Въобще не е имало канибали, никъде по света. Било е един голям мит и толкова. Просто поредният пример как белите демонизират цветнокожите. Когато Колумб пристигнал в Западна Индия, мислел, че там има канибали, така му били казали, но не било вярно. Забравил съм подробностите. Никъде няма канибали. Просто мит. Защо ме гледате така?

Евънс се обърна. Брадли говореше на Санжонг, който наистина го гледаше втренчено.

— Е? — подкани го Брадли. — Какво си ме зяпнал? Казвай, момко. Означава ли този поглед, че не си съгласен с мен?

— Вие наистина сте глупак — с удивление каза Санжонг. — Били ли сте някога в Суматра?

— Не.

— В Нова Гвинея?

— Не. Макар че винаги съм искал да отида, да си купя нещо от племенното изкуство. Страхотни неща.

— Борнео?

— Не, но и там винаги съм искал да отида. Онзи султан. Как му беше името, той се справи страхотно с обновяването на хотел „Дорчестър“ в Лондон…

— Е — прекъсна го Санжонг, — ако идете в Борнео, ще видите дългите къщи на даяките, където и до днес излагат черепите на хората, които са убили.

— О, това са само туристически атракции.

— В Нова Гвинея има болест на име „куру“, която се предава чрез изяждането на мозъците на враговете.

— Това не е вярно.

— Гайдусек спечели Нобелова награда за тези си изследвания. Ядели са мозъци, това е безспорно.

— Но това е било много отдавна.

— През шейсетте. И седемдесетте.

— Вие всичките просто обичате да разказвате страшни истории — каза Брадли. — За сметка на туземците. Хайде, признайте фактите: човешките същества просто не са канибали 44 44 Канибализъм в американския югозапад: http://www.nature.com/nature/fow/ 000907.html; Ричард А. Марлар, Ленард Л. Банкс, Брайън Р. Билмън, Патриша M. Ламбърт и Дженифър Марлар, „Биохимични доказателства за канибализъм в праисторическо поселище в югозападно Колорадо“, „Нейчър“ 407, 74078 (7 септември 2000). Сред келтите в Англия: http://www.bris.ас.uk./Depts/ Info-Office/news/archive/cannibal.htm. Сред неандерталците: http:// news.bbc.co.uk/l/hi/sci/tech/462048.stm. По същия въпрос: Джаред М. Даймънд, „Археологията, какво се знае за канибализма“ („Неоспорими доказателства за канибализъм са били открити на място, датиращо отпреди деветстотин години в югозападните Съединени щати. Защо ужасените критици отричат, че за много общества канибализмът е бил нещо приемливо?“) — Б.а. .

Санжонг примигна и погледна Кенър. Кенър сви рамене.

— Долу е абсолютна красота — каза Брадли, загледан отново през прозореца. — И май всеки момент ще кацнем.

Летище „Котак“ лепнеше от влажната горещина. Тръгнаха към малката открита барака с грубо изписани букви — KASTOM. От едната страна на постройката имаше дървена ограда и порта с червен отпечатък на ръка и надпис NOGOT ROT.

— А, онова на бараката трябва да значи „митница“ — каза Брадли. — Но за другото нямам идея.

— Червената ръка означава „капу“ — каза Санжонг. — „Забранено“. Надписът гласи „NO GOT RIGHT“, което на пиджин означава „Минаването забранено“.

— Хм. Ясно.

Евънс реши, че горещината е направо непоносима. Беше уморен след дългия полет — и изнервен от това какво ги чака. Дженифър вървеше до него, свежа и енергична.

— Не си ли уморена? — попита я Евънс.

— Поспах в самолета.

Евънс погледна назад към Сара. И тя изглеждаше пълна с енергия, крачеше подскокливо напред.

— Е, аз пък съм уморен. Много.

— Може да поспиш в колата — каза Дженифър. Не изглеждаше особено заинтересувана от състоянието му. Това леко го подразни.

А горещината и влагата определено му изпиваха и малкото силици. Докато стигнат до митницата, ризата му подгизна от пот. Косата му беше мокра. Пот капеше от носа и брадичката му върху формулярите, които трябваше да попълни. Мастилото от химикалката се размазваше в локвичките пот. Той вдигна очи към митническия служител — тъмен мускулест мъж с къдрава коса, облечен с изгладени бели панталони и бяла риза. Кожата му беше суха — направо имаше вид, все едно му е хладно. Срещна погледа на Евънс и се усмихна. После му каза нещо, от което Евънс разбра само обръщението — „О, бяли“.

Въпреки това кимна и каза: