Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Тогава как ще стигнем до Резолюшън Бей?

— По възможност с хеликоптер — каза Кенър. — Уредих да ни чакат, но тук нищо не се знае със сигурност. Ако стане засечка, ще тръгнем с кола. Докъде ще стигнем — не се знае. На този етап можем само да гадаем какво ще стане.

— И когато стигнем до Резолюшън Бей? — попита Евънс.

— На плажа има четири нови постройки. Трябва да ги превземем и да обезвредим машинариите вътре. Така, че да не могат да се поправят. Трябва също да открием обслужващия подводницата кораб и да обезвредим подводницата.

— Каква подводница? — попита Сара.

— Взели са под наем малка изследователска подводница, двуместна. В района е вече от две седмици.

— И какво прави?

— Вече сме почти сигурни, че знаем. Цялата верига на Соломоновите острови — това са повече от деветстотин острова — се намира в силно активна част на света по отношение на тектоничните плочи. На това място те се срещат. Точно затова има толкова много вулкани и толкова много земетресения. Районът е изключително нестабилен. Тихоокеанската плоча се сблъсква и плъзга под Олдованското яванско плато. В резултат се е появил Соломоновият разсед, който се извива в дъга по протежение на цялата северна страна на архипелага. Каналът се намира малко на север от Резолюшън Бей.

— Значи това е активен геоложки район с дълбок ров — каза Евънс. — Все още не схващам каква е играта.

— Множество подводни вулкани, множество нестабилни наклони и следователно потенциал за свлачища — каза Кенър.

— Свлачища. — Евънс потърка очи. Наистина беше късно.

— Подводни свлачища — уточни Кенър.

— Опитват се да предизвикат подводно свлачище ли? — попита Сара.

— Така смятаме. Някъде по склона на Соломоновия разсед. Вероятно на дълбочина от сто и петдесет до триста метра.

— И какво ще постигнат с това? С подводното свлачище? — попита Евънс.

Кенър се обърна към Санжонг.

— Покажи им голямата карта. — Санжонг извика на екрана карта на целия тихоокеански басейн, от Сибир до Чили и от Австралия до Аляска.

— Така — каза Кенър. — А сега си представете права линия от Резолюшън Бей и вижте къде ще ви отведе.

— Калифорния!

— Именно. След около единайсет часа.

Евънс се намръщи.

— Подводно свлачище…

— Измества огромно количество вода, много бързо. Най-често така възникват цунами. Вълната ще пресече Тихия океан със скорост от седемстотин и петдесет километра в час.

— Мале мила! — възкликна Евънс. — За колко голяма вълна говорим?

— Всъщност става дума за серия вълни. Подводното свлачище в Аляска през 1952-ра породи вълна, висока девет метра. Височината на тази обаче не може да се предскаже, защото височината е функция от бреговата линия, в която се удря вълната. В някои части на Калифорния може да достигне до двайсет метра. Колкото шестетажна сграда.

— О, Боже! — промълви Сара.

— И с колко време разполагаме, преди да го направят? — попита Евънс.

— Конференцията ще продължи още два дни. На вълната ще й е необходим един ден да прекоси Тихия океан. Така че…

— Имаме един ден.

— В най-добрия случай. Един ден да кацнем, да се придвижим до Резолюшън Бей и да ги спрем.

— Кого да спрем? — попита Тед Брадли. Вървеше към тях и се прозяваше. — Господи! Главата ми ще се пръсне! Едно малко може и да ми помогне, какво ще кажете? — Млъкна и ги изгледа един по един. — Какво става бе, хора? Изглеждате така, сякаш съм прекъснал нечие погребение.

След три часа слънцето изгря и самолетът започна да се снижава. В момента летеше ниско над обрасли със зелени гори острови, обрамчени в неземно бледосиньо. Виждаха се малко пътища и населени места, предимно села.

— Не е ли красиво? — каза Тед Брадли. — Един наистина недокоснат рай.

Кенър, който седеше срещу него, не каза нищо. Той също гледаше през прозореца.

— Не мислите ли, че проблемът ни е в изгубения контакт с природата? — подхвана го Брадли.

— Не — каза Кенър. — Според мен проблемът е, че не виждам много пътища.

— Не мислите ли — продължи Брадли, — че това е заради белия човек, който, за разлика от местните, иска да завладее природата, да я подчини напълно?

— Не, не мисля така.

— Аз пък мисля — каза Брадли. — Според мен хората, които живеят по-близо до земята, в селата си, заобиколени от природата, та тези хора имат вроден екологичен подход и чувство за природния ред.

— Много време ли сте прекарали на село, Тед? — попита го Кенър.