Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

До този момент бях запазил хладнокръвие. Но сега вече трябваше да се измъкна от тези лайна. Щяха да ме убият, това беше ясно. Двигателят работеше и ми оставаха някакви си десет метра, за да направя нещо. Каквото и да сторех, налагаше се да е адски бързо, агресивно и изненадващо. И да успее от първия път. В противен случай бях мъртъв.

Типът, който ме държеше, бе десняк, иначе нямаше да ме влачи с лявата си ръка. Следователно, ако започнех да се съпротивлявам, щеше да му се наложи да пусне торбичката, за да си извади пистолета. Ако грешах, скоро щях да ритна камбаната. Но и без това вече бях мъртвец, така че майната му — защо да не опитам?

Между мен и колата оставаха около три метра. Господин Армани вече се беше плъзнал до задната врата, за да я отвори, и когато погледна надолу към дръжката, разбрах, че е време.

Изкрещях, замахнах с дясната си ръка, завъртях горната половина на тялото си и го ударих с всичка сила по лявото рамо.

Изненадах ги и тримата. Сега те трябваше да осъзнаят какво става и да преценят положението. После щеше да им трябва малко повече от секунда, за да превърнат тази преценка в реакция.

Докато го удрях, започнах да го завъртам наляво, така че да е обърнат към мен с дясната си страна. И двамата крещяхме. Той пусна торбичката и се опита да извади пистолета си.

Разбирах, че и за него всичко става сякаш на бавни обороти. Виждах слюнката, която пръскаше от устата му, докато викаше, за да предупреди другите. В момента нямаше какво толкова да се занимавам с тях. Даже да знаех, че са по-бързи от мен, нямаше да имам никаква полза.

Погледнах надолу към колана му — пистолетът бавно се насочваше към мен. Нищо друго нямаше значение. Не откъсвах поглед от него. Чух другите двама да крещят. И четиримата бяхме в играта.

Колт четирийсет и пети калибър е оръжие, чийто спусък само освобождава ударника. За да вдигнеш ударника и да вкараш първия патрон в патронника, трябва да издърпаш назад горната част с лявата си ръка. Колтът има и два предпазителя. Дори да вдигнеш ръчния, трябва силно да стискаш дръжката, за да освободиш другия, иначе оръжието няма да стреля.

Хванах пистолета с лявата си ръка напосоки. В същото време свалих дясната си с изпънат навън палец, за да не му позволя да отдръпне назад колта. Натиснах го с длан, свалих ръчния предпазител с палец и хванах здраво дръжката, за да освободя другия. Не виждах дали ударникът е вдигнат. Нямаше и откъде да зная дали в патронника има патрон. С лявата си ръка дръпнах назад горната част, за да го заредя. Оказа се, че е излишно. От отвора изхвърча месингов патрон, който проблесна под светлината на уличните лампи. Вече бях сигурен, че колтът е зареден.

Знаех, че най-опасен в момента е „Армани“, който държеше пистолета в ръката си.

Продължавах да се въртя по инерция от удара по рамото на ниския и в същото време започнах да стрелям, като се целех ниско, защото тези скапаняци носеха бронирани жилетки. „Армани“ се строполи на земята. Не знаех дали е мъртъв.

Без да преставам да се въртя, свалих ниския тип, придвижих се напред и погледнах към шофьора. Беше приклекнал, като крещеше и се гърчеше.

Насочих колта към него.

— Премести се! Премести се! Премести се!

Отворих вратата и го изритах с десния си крак. Нямах намерение да го измъквам навън, защото щеше да отнеме прекалено много време. Исках само да вляза в колата и да потегля. Наврях дулото в бузата му, извадих неговия пистолет и изхвърлих моя — не знаех колко патрона са останали.

Бе ранен в дясната предмишница. Навярно го беше улучил някой от куршумите, предназначени за „Армани“. Дланта му бе червена от стичащата се надолу кръв. Куршумите четирийсет и пети калибър са големи и тежки. Изходната рана трябва да беше отнесла по-голямата част от долната страна на ръката му. С това момче въобще нямаше да си имам проблеми.

Докато подкарвах колата, му изкрещях:

— Накъде отиват?

— Мамка ти! Мамка ти! — отчаяно кресна той. Сивият му костюм бавно потъмняваше от кръвта.

Намирахме се на тясна улица. Втори път му зададох същия въпрос и той пак ми отговори по същия начин, затова стрелях. Когато газовете излязоха от цевта, усетих промяната във въздушното налягане, после замириса на кордит. Куршумът остави трийсетсантиметрова бразда по крака му и се заби в него с експлозия от плат и плът. Мъжът заквича като заколена свиня.

Не знаех накъде да шофирам. Крясъците на ранения бързо утихнаха, но той продължаваше да вършее наоколо. Конвулсиите му го накараха да коленичи на пода с глава на седалката. Започваше да изпада в шок. В момента навярно му се искаше да продава хотдог в Ню Йорк.