Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Кели ме гледаше в очакване на още нещо.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че всеки път, щом подреждаш чиниите върху масата, мами ще е с теб, защото тя ти е показала как да го правиш. Всеки път, щом стреляш към баскетболния кош, татко ти ще е с теб, защото той те е научил. Всеки път, щом показваш на някого как да прави нещо, Аида ще е с теб, защото ти си я учила на много неща. Разбираш ли, те винаги ще са с теб!

Не знаех доколко съм успял, но това бе най-доброто, на което бях способен. Тя отново се отпусна върху крака ми и аз усетих топлината на сълзите и дъха й.

— Но аз искам да ги видя. Кога ще ги видя, Ник?

Още не беше свършило. В гърлото ми се издуваше огромна буца. Бях навлязъл в нещо, от което не можех да се измъкна.

— Те няма да се върнат, Кели. Мъртви са. Не защото ти си направила или не си направила нещо. Те не са искали да те оставят. Понякога се случват неща, които възрастните не могат да избегнат.

Кели лежеше и слушаше. Погледнах надолу. Погледът й беше прикован към стената. Престанах да я галя и я прегърнах.

Хората имат нужда да проявяват скръбта си. Може би сега бе моментът Кели да го направи. Исках да съм при нея, но просто не знаех как да се държа в такива случаи.

— Някой ден ще отидеш при тях, но след много време. Първо ще имаш деца, също като мами. После твоите деца ще бъдат тъжни, когато умреш, точно като теб сега. Всички те много те обичаха, Кели. Аз познавах майка ти и баща ти само от няколко години. Само си помисли — ти си ги познавала цял живот!

Видях, че на лицето й плъзва лека усмивка. Тя се притисна още по-силно към крака ми.

— Искам да остана с теб, Ник.

— Това би било чудесно, но няма да се получи. Трябва да ходиш на училище и да се учиш как да станеш възрастна.

— Ти можеш да ми помогнеш.

Само да знаеше… Аз дори нямах гараж, в който хлапето да държи колелото си, да не говорим за място, където да се грижа за дете.

Исках да проверя пружините на пълнителя. Не че бе задължително, но трябваше да го направя, за да отбележа края на този етап и началото на нов.

Кели вече дълбоко спеше.

Включих мобифона, за да го заредя. Това бе връзката ми със света. После изсипах всичко от сака и го подредих. Оставих новите дрехи настрани и върнах нещата за близко разузнаване в чантата. Бях бесен, че се наложи да оставя видеокамерата на покрива — щяха да я открият и неизбежно да ни свържат със стрелбата. Освен това губех записа, а можех да го използвам като доказателство пред Симъндс — дори можеше да е достатъчен, за да гарантира бъдещето ми.

Прибрах всичко и легнах по гръб, с ръце под главата. Заслушан в тихото бръмчене на климатика, аз се замислих за цялата тази шибана игра, за това как постоянно се прецакваха хора като мен и Макгиър. Когато осъзнах, че започвах да се самосъжалявам, се взех в ръце. Двамата с Макгиър имахме избор и го бяхме направили.

Снощната история си имаше и положителни страни. Поне не се налагаше да изхвърлям всички окървавени и опикани дрехи от синия сак. Полицията несъмнено щеше да открие по тях кръвта на семейство Браун, но това не беше нищо в сравнение със сегашните ми проблеми. И най-важното: бях потвърдил връзката между Кев, ВИРА, сградата и онова, което бях копирал от компютъра.

Нямах намерение да вадя лаптопа и да се занимавам с него. Бях прекалено уморен, бях допуснал и грешки. Освен това сега адреналинът ми бе спаднал и болките в гърба и тила ми се усилваха.

Взех горещ душ и се опитах да се избръсна. Раните по лицето ми зарастваха.

Облякох се по дънки, блузон и маратонки, после презаредих пълнителите. Нуждаех се от почивка, но трябваше да съм готов за бързи действия. Планът ми беше да поспя два часа, да хапна нещо и след това да видя какво имам в лаптопа. Но не стана така. Мятах се в леглото и постоянно се будех.

Пуснах телевизора и започнах да превключвам каналите, убеден, че Макгиър вече се е появил по новините. Оказах се прав.

Камерите показваха фасадата на сградата на ВИРА, на фона на полицията и линейката, после пред обектива застана мъж и започна да дрънка нещо. Не си направих труда да усилвам звука, знаех какво би могъл да каже моят объркан бездомен приятел.

Кели започваше да се върти в леглото, навярно преследвана на сън от Макгиър.

Лежах и я гледах. Момичето несъмнено се бе справило чудесно. Последните няколко дни бяха пълен хаос за нея и вече започвах да се тревожа. Седемгодишните хлапета не би трябвало да бъдат излагани на такива гадости. Внезапно разбрах, че повече се безпокоя за нея, отколкото за самия себе си.