Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Прескочих оградата, хванах Кели за ръка и се насочихме към уличката.

Трябваше да намеря кола, която да е паркирана в сенките и да е на съответната възраст, за да няма алармена инсталация.

Излязохме от уличката и свихме наляво, покрай редица паркирани автомобили. Открих шевролет от началото на деветдесетте и наредих на Кели:

— Седни до него.

Отворих го и извадих комплекта с шперцове. Минути по-късно бях в колата. Откъснах жиците и запалих двигателя. Дигиталният часовник показваше 03:33 часа.

Оставих двигателя да работи, включих чистачките и отоплението на пълна мощност, за да изчистя росата. Прибрах Кели и сака и ги хвърлих на задната седалка.

— Лягай долу, Кели, и заспивай! — Тя не възрази срещу това. Заспиването обаче щеше да е проблем. Навярно през целия й останал живот.

Подкарах по пътя и завих наляво, бавно и внимателно. Само след около половин километър забелязах, че към мен се приближават проблясващи светлини. Извадих пистолета и го пъхнах под дясното си бедро. Нямаше да оставя ченгетата да ни пипнат.

— Остани легнала и недей да се изправяш, разбра ли? — викнах назад към Кели.

Отговор не последва.

— Кели?

Получих слабо „Да“.

Щеше да е жалко, ако се наложеше да убия тези полицаи, но в крайна сметка нали тъкмо затова им плащаха? Набързо съставих план. Ако се случеше да ме спрат, щях да изчакам, докато един или двама от тях дойдат до шевролета и щях да ги гръмна.

Синьо–червените светлини се приближаваха. Аз просто продължавах напред към тях. В момента бях работник на нощна смяна, който отива да си изкарва прехраната.

Не се страхувах. Бях съвсем спокоен. Просто чаках да видя какво ще се случи. Те профучаха покрай мен със стотина километра в час.

Погледнах в огледалото. Бяха натиснали спирачките и сега вече започнах да се страхувам. Стоповете угаснаха. Или просто намаляваха скоростта, или бяха променили решението си.

Трябваше да се освободя от тази кола преди разсъмване, когато собственикът би могъл да открие изчезването й. Освен това се налагаше да намеря нови дрехи за двама ни и да се преместим в друг хотел.

— Искам си вкъщи! — викаше Кели. — Искам си вкъщи! Искам при…

— Ще те заведа у вас, Кели, но не веднага! — Трябваше да изкрещя, за да я прекъсна.

Наместих огледалото, за да я виждам. Беше се свила на топка с палец в устата. Спомних си за другите случаи, в които я бях заварвал в това състояние, и тихо казах:

— Ще се върнеш, не се страхувай.

Пътувахме по улица, която изглежда минаваше покрай западния бряг на Потомак. След около половин час открих търговски център и паркирах пред него. Навън имаше двайсетина автомобила, навярно на персонала.

Кели не попита защо спираме. Обърнах се към нея и казах:

— Отивам да купя някакви дрехи. Искаш ли нещо? Да ти донеса ли сандвичи?

— Не излизай, не ме оставяй сама! — изхленчи тя. Изглеждаше така, сякаш са й зашлевили шамар. Лицето й беше яркочервено, с подпухнали очи и залепнали кичури коса. Не можеш да заведеш пребито седемгодишно дете с окървавени дрехи в супермаркет, в четири часа сутринта.

Наведох се над задната седалка и извадих гащеризона от сака.

— Налага се да те оставя тук — отвърнах аз. — Някой трябва да пази нещата. — Посочих към сака. — Можеш ли да го направиш? Вече си голямо момиче, страхотен шпионин.

Тя неохотно кимна.

Започнах да обличам гащеризона.

— Ник?

— Какво? — Нямах време да се обърна към нея, защото се борех с крачола.

— Чух изстрел. Онзи мъж мъртъв ли е?

— Кой мъж? — Не исках да я поглеждам. — Не, не е. Струва ми се, че се беше объркал и ни беше взел за други хора. Ще се оправи. Полицията ще го откара в болница.

Вече ми идваше прекалено. Бързо излязох от колата и пъхнах вътре глава. Още преди да започна да й повтарям обичайните инструкции, Кели каза:

— Ще се върнеш, нали? Искам да си ида вкъщи и да видя мами.

— Естествено, че ще се върна, няма проблеми, и ти скоро ще видиш мами.

Включих вътрешното осветление и обърнах огледалото така, че да видя лицето си. Дълбоките рани по челото и под окото ми все още бяха влажни, но плазмата полагаше всички усилия да засъхне. Изплюх се в шепа и избърсах остатъка от кръвта с ръкава на гащеризона, но не успях да направя много. Трудова злополука.

Дадох знак на Кели да заключи вратата и да легне на седалката. Тя се подчини.

Влязох през автоматичната врата. Изтеглих пари от банкомата, после взех по два комплекта дрехи за Кели и мен, както и необходимото за миене и бръснене, кутия бебешки кърпички и болкоуспокоителни за тила ми. Започваше ужасно да ме боли. Можех да гледам настрани само като завъртя цялото си тяло, като робот. Хвърлих в количката няколко кутии кола, пакети с чипс и бисквити.