Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

— Да.

Отидох при разклонителните кутии, преметнах плата върху раменете си, включих фенерчето с червен филтър и се захванах за работа.

Бях се занимавал с прекъсвателни устройства много пъти. Захапах фенерчето между зъбите си и започнах да свързвам жиците с телефонния кабел в различни комбинации. Когато щипките захапваха, се включваха различни лампички. Целта беше да светнат и шестте червени. Когато го постигнах, линиите бяха заети. Отне ми само десетина минути.

Оставих прекъсвателя между кутиите за електричеството и газа. Надявах се само да няма и звукова аларма, но вече бях видял, че бюджетът им стига само за един външен детектор.

Свалих покривалото, навих го и го подадох на Кели.

— Ще трябва да го подържиш, защото след малко пак ще ми трябва. Забавно е, нали?

— Да. Но ми е студено.

— Съвсем скоро ще влезем вътре и ще се стоплиш. Не се безпокой.

След поредното разузнаване се приближих до вратата. Следващата стъпка от операцията бе влизането.

Американците масово използват обикновени секретни ключалки. Има три основни начина да се справиш с тях. Първият, най-лесният, е просто да си направиш дубликат от ключа. Вторият се нарича „явен взлом“. Взимаш титанов ключ с големината на ключалката и го набиваш вътре с чукче. После прикрепваш за него специален лост, натискаш надолу и той изтръгва навън целия цилиндър. Тази нощ явният взлом не ми вършеше работа, защото исках да вляза и да изляза, без някой да разбере. Трябваше да използвам третата възможност.

За тази цел бях получил от Пат специално устройство, напомнящо малък пистолет. Заострената му предна част влиза в ключалката, ти бързо натискаш „спусъка“ няколко пъти един след друг и той кара острието да подскача, предавайки ударната сила на щифтовете на заключващия механизъм. Когато щифтовете заемат съответното положение, използваш отделен гаечен ключ, за да завъртиш цилиндъра. Това устройство може да отвори повечето врати с такива ключалки за по-малко от минута.

Отново се завих с покривалото, включих фенерчето и го захапах. Нагласих гаечния ключ и леко го натиснах обратно на часовниковата стрелка, в посоката, в която очаквах да се завърти ключалката. После вкарах острието на устройството и започнах бързо да натискам спусъка. Ключалката обаче не се отвори, затова го настроих на по-голяма ударна сила и отново опитах. След малко чух щифтовете да падат и ключалката се завъртя. Най-после вратата поддаде.

Открехнах я съвсем леко. Напрегнато очаквах да чуя воя на алармата. Нищо. Усмихнах се на Кели, която стоеше притисната към стената до мен и силно превъзбудена. Отново затворих вратата, за да не се вижда светлината вътре.

— Когато влезем, не трябва да пипаш нищо, освен ако не ти кажа, става ли? — Тя кимна.

Съблякох гащеризона, обърнах го наопаки и го прибрах в сака. После си свалих обувките и те отидоха на същото място. Обух си чифт гуменки, което означаваше, че вътре щях да се движа бързо и тихо и че нямаше да измажа всичко с кал.

През 1991–ва едва не се прецакахме при „изтеглянето“ на документи от офисите на БССИ в Лондон. Пратиха ни в банката десет часа преди да пристигнат момчетата от Службата за тежки измами, за да я затворят. Работата беше толкова припряна, че „експертът“, дребно плешиво човече, трябваше да дойде с нас, за да прегледа документите. Оказа се напълно неподготвен. Накарахме го да ходи по чорапи. Той обаче остави по полираните подове потни следи, които даже Кели би могла да разпознае. Четиримата загубихме повече време да чистим след него, отколкото ни трябваше, за да не допуснем информацията да стане публично достояние.

Тази вечер нямаше проблеми: подът бе застлан с килими. Съблякох дъждобрана на Кели, възстанових нормалния му вид и я накарах да си събуе обувките и да ги прибере в сака.

За последен път огледах района, за да съм сигурен, че не съм оставил нищо навън.

— Сега влизаме вътре, Кели. За първи път в цялата история малко момиче като теб се занимава с шпиониране. Но трябва да правиш каквото ти кажа, не забравяй.

Тя прие мисията.

Взех сака и двамата застанахме отляво на вратата.

— Когато я отворя, просто направи две крачки и ми остави достатъчно място да вляза след теб.

Не исках да й внушавам как да се държи, ако нещо се обърка, защото не беше редно да я плаша. Исках всичко, което правя, да изглежда така, сякаш няма начин да не стане.

— На три: едно, две, три. — Отворих вратата до половината и тя влезе. Последвах я, затворих зад себе си и заключих. Готово. Бяхме вътре.