Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Изравних се с обекта оттатък пустошта и оградата. Не се чуваше нищо друго, освен тътена по магистралата. Започнах да се придвижвам през боклуците, пръснати из пустеещия каменен участък. Не исках да се подхлъзна и да вдигна шум, тъй като моят мокър приятел в шубраците можеше да не е единственият човек наоколо.

Стигнах до оградата. Скрих се зад храстите, свалих сака от гърба си и седнах отгоре му. Първият етап беше завършен. Сега трябваше да се огледам, да се ослушам и да обмисля как да продължа. Трябваше да бъда изключително предпазлив, защото бях сам. Всъщност това бе работа за двама души, единият от които да се оглежда, а другият да действа. Няколко минути просто се настройвах. Тази вечер видимостта беше малко по-добра заради ясното небе. Паркингът наляво пустееше. Палетите надясно си бяха там, където ги бях видял предишния път.

Извадих от джоба на сакото си опакованите документи. Изкопах с ръце плитка дупка под храста, хвърлих вътре пакета и го зарових. Това щеше да е тайният ми склад. Ако ме пипнеха, щях да съм чист, а ако се наложеше да избягам, винаги можех да се върна.

Избърсах калта от ръцете си в тревата и започнах да се приготвям. Тихо разкопчах ципа на сака и извадих евтиния син гащеризон, навярно същия като онези, които бяха носили приятелчетата на Кев.

Бях готов за следващия етап. Прескачането на висока ограда с двайсеткилограмов сак на гърба не е лесна работа — ако се закачиш за телта, можеш да вдигнеш шум и да изгубиш бая време.

Извадих от сакото си въже и го захапах между зъбите си. Приближих се до стоманения кол колкото можех по-близо, без да излизам на открито, вдигнах сака и го подпрях на рамото си. После завързах дръжките му за оградата и прехвърлих свободния край на въжето от другата страна.

Проверих дали пистолетът е здраво напъхан в дънките ми и започнах да се катеря. Когато прескочих, отново, се огледах, ослушах се и едва тогава се покатерих обратно, за да прехвърля сака. За пореден път се спуснах на земята, хванах свободния край на въжето и го дръпнах. Сакът се освободи и аз го поех. После приклекнах и пак започнах да се ослушвам.

Самостоятелната акция изисква изключителна концентрация, защото не можеш едновременно да гледаш и да работиш. Затова правиш или едното, или другото — или действаш, или гледаш. Само се опитай да ги правиш едновременно, и вече си се прецакал.

Изправих се, вдигнах сака на лявото си рамо и внимателно отворих американския цип на гащеризона така, че ако се наложи, да мога бързо да извадя пистолета. После бавно тръгнах към лявата страна на сградата.

Преди да направя каквото и да било, трябваше да обезвредя детектора за движение. Сега бях вляво от него, с гръб към стената. Хванах сака с лявата си ръка, вдигнах поглед към детектора и бавно започнах да се придвижвам към него. Когато вече не можех да съм, сигурен, че няма да ме засече, се наведох и оставих сака в краката си.

Лампите, които реагират на движение, затрудняват живота на хора като мен, но само ако покриват цялата сграда. Струваше ми се странно, че детекторът е само един, а не два–три застъпващи се, за да няма необезопасени участъци. Всеки момент очаквах да ме засече сензор, който не съм забелязал. Но онзи, който беше инсталирал системата за сигурност, очевидно бе смятал, че трябва да бъде покрит само долният противопожарен изход, а не пътищата към него.

Наближаваше един часът сутринта, което означаваше, че имам малко повече от пет часа до първи зори. Времето беше срещу мен, но нямах намерение да бързам. Заобиколих отдалеч и взех една от палетите. Вдигнах я до гърдите си и бавно тръгнах към стената. Земята все още бе кална и обувките ми противно жвакаха. Най-после стигнах, оставих палетата отстрани на сака и се върнах за друга.

Подпрях двете палети една върху друга като стълба. Спрях и отново се огледах и ослушах. Не чувах нищо друго, освен дробовете си, които се мъчеха да си поемат въздух през пресъхналото ми гърло.

Качих се върху първата палета. Всичко беше наред. Покатерих се още нагоре. Втората също изглеждаше стабилна. Продължих да се изкачвам. Още след второто стъпало цялата структура внезапно се разлюля и се срути. Стоварих се на земята като чувал с картофи и двете палети шумно се блъснаха една в друга. „Мамка му! Мамка му! Мамка му!“

Лежах по гръб. Една от палетите беше се стоварила върху краката ми. Никой не изтича навън, за да види какво става, не се разлаяха кучета, не светнаха лампи. Запреглъщах в опит да навлажня устата си.