Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Тя започваше да се разстройва, но трябваше да упорствам.

— Кели — продължих аз, — сигурна ли си, че този мъж е дошъл при татко ти в деня, в който те намерих?

Очите й се навлажниха. Бях стигнал прекалено далеч.

— Недей да плачеш. — Прегърнах я. — Всичко е наред. Този човек е дошъл заедно с другите мъже, нали?

Кимна.

— Много добре, защото ще предам тази информация на татко ти, когато го видя, и това ще му помогне да ги хване. Разбираш ли, ти му помогна! Ти!

Кели вдигна поглед към мен. По лицето й плъзна лека усмивка.

Ако беше права, един от убийците на Кев излизаше от офис, зад който стоеше ВИРА.

Оставаше още лента. Опитах се да я ободря.

— Хайде да видим дали ще успеем да открием другите мъже. И те бяха чернокожи, нали?

— Не, бели.

— Да бе, естествено.

Продължихме с касетата. Аз разпознах Нелсън Мандела, Кели видя Майкъл Джексън. Освен това — нищо друго.

— Може ли вече да се приберем вкъщи и да покажем това на татко? Той сигурно е по-добре. Нали ти така ми обеща, че ще направим, ако видим някого?

Затъвах все по-надълбоко.

— Още не. Трябва да съм сигурен, че това наистина е мъжът, който е идвал при татко ти. Още малко, Кели, потърпи още малко.

Легнах на леглото и се престорих, че чета риболовното списание. Сърцето ми туптеше силно и бавно. Мъчех се да се концентрирам единствено върху непосредствения проблем, но не можех. Защо Кев бе убит от хора, които го познаваха? Това Лутър и сие ли бяха? Навярно беше така.

Какво знаеше или в какво бе замесен Кев? И защо пък е нужно да споделя с мен проблема си, ако е бил замесен? Дали БН не разследваше наркосделките на ВИРА? Може би Кев ги е разследвал и ВИРА или наркотрафикантите го бяха очистили заради нещо, което е направил или се е готвел да направи?

Догадките нямаше да ме доведат доникъде. Това си беше чисто губене на време и усилия. Кели се бе изтегнала до мен и разглеждаше списанието. Допирът на главата й до гърдите ми ме изпълваше със странно чувство. Прехвърлих ръка през раменете й, за да си погледна часовника.

Наближаваше времето Пат да телефонира. Станах, включих мобифона, после застанах до прозореца и погледнах към магистралата в дъжда, като обмислях следващия си ход. Опитвах се да реша къде да се срещнем. В търговския център вече нямаше да е безопасно.

Телефонът иззвъня точно на минутата.

— Ало?

— Здрасти, приятел. — Чувах шума на уличното движение край телефонната кабина.

— Нещата се задействаха — казах аз. — Трябва ми среща.

— След два часа, става ли?

— Окей. „Юниън Стейшън“ устройва ли те?

— Ами… „Юниън“… Добре, няма проблеми. — Гласът му звучеше разсеяно.

Бях пътувал през гарата няколко пъти и си спомнях плана.

— Влез през главния вход — предложих му аз. — Качи се на втория етаж и иди в кафенето срещу стълбището. Вземи си чаша кафе, седни и ме чакай. Ще те взема от там.

Последва продължителна, тревожна пауза.

— Пат?

— Ще бъда там. Доскоро. — Връзката прекъсна.

„Юниън Стейшън“ е централната вашингтонска гара.

Толкова е величествена и изящна, че би трябвало да се намира в Париж, а не тук, в родината на бетона. Човек очаква да открие на повечето големи гари по света по-неугледната страна на живота, но това не важи за „Юниън“. Касите и местата за оставяне на багаж са като на модерно летище. Чакалнята е първокласна. Влаковете не се виждат, защото са скрити със стени, пък и вниманието ти повече е насочено към търговския център, ресторантите, кафенетата и кинозалите. По-важно за мен обаче беше, че си спомнях гарата като огромно, оживено място, а знаех, че заради великденските празници ще е пълно с хора от други градове, които си нямат и представа за събитията на „Хънтинг биър пат“.

Стигнахме до гарата с такси. Бяхме подранили и за да убием почти цял час, използвах времето, за да купя нещата, които щяха да ми трябват за близкото разузнаване на офиса на ВИРА. След като Кели беше разпознала чернокожия, се налагаше да вляза вътре и да поразгледам.

Купих фотоапарат „Полароид“ и шест филма, евтин гащеризон от отвратителна изкуствена материя, още няколко ролки изолирбанд, големи ножици, които би трябвало да разрязват чисто нова монета, „Ледърман“ — инструмент, който прилича на швейцарско ножче, гуменки, гумени ръкавици, батерии, пластмасова бутилка портокалов сок с широко гърло, кутия кабари, опаковка с дванайсет яйца и кварцов кухненски часовник с диаметър двайсет сантиметра. Кели погледна към покупките и повдигна вежди, но не попита нищо.