Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Нямаше какво да правя до разсъмване. Бях свикнал огромна част от живота ми да минава в бързане и чакане. Придърпах стола до прозореца и разтворих завесите. Погледнах към магистралата, но не можех да видя дали още вали, или просто изглежда мокро заради пръските, вдигани от автомобилите.

Петнайсетина минути по-късно започнах да различавам очертанията на колите. Беше време. Нямаше нужда да будя Кели. Колкото повече спеше, толкова по-лесен щеше да е животът ми. Взех картата за ключалката и поех към покрива.

Дъждът танцуваше по металните плоскости на конструкцията за асансьора. Качих се отгоре и легнах по корем. Целият подгизнах, докато натисках бутона на камерата. Проверих дали все още е насочена накъдето трябва и дали обективът не се е замъглил. Беше влажен. Упрекнах се, защото трябваше да предотвратя това с помощта на найлонова торбичка. Започнах да го бърша с ръкав и внезапно изпитах усещането, че съм попаднал между два свята. Зад мен ревеше утринният трафик, но отпред, откъм реката, долавях ранните птичи песни. Беше почти приятно. Скоро обаче магията изчезна — от летището се издигна първият за деня самолет и изчезна в ниските облаци.

След като избърсах обектива, отново нагласих камерата, проверих дали записва и затворих кошчетата.

Наближаваше шест. Върнах се на стола си до прозореца в стаята с чаша кафе в ръка. Усмихнах се, когато видях от съседната стая да излизат мъж и жена, хванати за ръце. Обзаложих се със самия себе си, че ще си тръгнат с различни коли.

За стотен път си припомних телефонния разговор с Кев. Пат бе казал, че ако е ВИРА, може да има някаква връзка с дрога, Гибралтар и американците. Мислите ми забуксуваха, защото нещо в онази гибралтарска история винаги ме озадачаваше.

1987–ма беше най-ужасната година за ВИРА и като агенти от подразделението в провинцията, ние с Юън имахме дял в прецакването им. В началото на годината те бяха обещали на последователите си „осезаем успех във войната за национално освобождение“, но съвсем скоро надеждите им отидоха по дяволите. През февруари ВИРА издигна двайсет и седем кандидати на Шин Фейн в ирландските общи избори, но те успяха да съберат едва по около хиляда гласа. Малцина на Юг искаха обединение със Северна Ирландия. Повече ги вълнуваха други въпроси, например като безработицата и убийствено високите данъци. Това показваше колко ВИРА изобщо не е в крак с времето и колко успешно се оказва англо–ирландското споразумение. Обикновените хора наистина вярваха, че Лондон и Дъблин заедно са способни да решат проблемите в дългосрочен план.

ВИРА не можеше да понесе това и очевидно беше решила, че се нуждае от нещо, което да повиши бойния й дух. Инстинктивната им реакция бе извършеното на 25 април, събота, убийство на лорд Джъстис Морис Гибсън, един от върховните съдии в провинцията. Двамата с Юън лично присъствахме на празненството в няколко нелегални свърталища на ВИРА. Даже пийнахме по нещо, докато се мотаехме там. Играчите бяха възхитени от случилото се. Не само, че се бяха избавили от един от най-страшните си врагове, но и между Лондон и Дъблин бяха започнали да летят взаимни обвинения. Направило толкова много, за да подкопае енергийната основа на ВИРА, сега англо–ирландското споразумение стоеше под въпрос.

Едва справили се с махмурлука обаче, момчетата от ВИРА бяха сполетени от нова катастрофа. Две седмици по-късно в Локхол, област Арма, бойци от Полка устроиха капан на Ийсттайронската бригада на ВИРА, опитваща се да взриви полицейски участък. От хиляда предани играчи през 1980-а, силата на ВИРА вече възлизаше на по-малко от двеста и петдесет, може би петдесет от които — членове на активни бойни части. Следващите ни успехи ги сведоха до четирийсет, което означаваше, че операцията в Локхол с един удар е унищожила една пета от хардлайнерите на ВИРА. Това беше най-голямата им загуба при единична акция от 1921 година насам. Ако продължава така, скоро всичките им членове щяха да се возят в едно такси.

Съкрушителният удар в Локхол скоро бе последван от катастрофалното представяне на Джери Адамс в британските общи избори. Броят на депутатите на Шин Фейн рязко спадна, след като католиците прехвърлиха гласовете си за умерената СДЛП. После, на 31 октомври, по време на годишната конференция на организацията в Дъблин, френските митничари заловиха край британския бряг малък товарен кораб на име „Ексунд“. На борда му откриха подранил коледен подарък за ВИРА от полковник. Кадафи — стотици АК–47, тонове „Семтекс“, няколко ракети земя–въздух и толкова муниции, че беше цяло чудо как корабът не е потънал.