Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Продължих да разказвам още четвърт час. Накрая Пат попита:

— Мислиш ли, че момчетата от ВИРА може да са очистили Кев? — Погледът му падна върху моя сандвич. Побутнах го към него.

— Откъде да зная? Нищо не разбирам. Ти как смяташ?

— Из Вашингтон се носеше слух, че в Гибралтар през осемдесет и осма е имало някакво американско участие. — Той вадеше краставиците и доматите от сандвича ми.

— Какво участие?

— Нямам представа. Нещо, свързано с ирландско-американския електорат, такива глупости. И че ВИРА получавала средства от Норад, като се намесила в пазара на дрога.

Зачудих се откъде знае всичко това. Може би тъкмо от там се снабдяваше със стаф. Стана ми тъжно.

Продължавах да обмислям информацията. Пат методично нагъваше сандвича ми.

— Може би тъкмо тук е връзката с Кев — предположих аз. БН, дрога, какво ще кажеш?

— Възможно е. Британците от години тормозят американците, че от Норад давали пари на ВИРА, но янките не могат да гъкнат с всички онези милиони ирландско–американски гласове.

Облегнах се назад.

— Мога ли да те попитам откъде ти е известно това?

— Нищо не ми е известно. Чувал съм само, че ВИРА купува кокаин и го изнася от Щатите. Правят го от години, в това няма нищо ново. Но може да ти послужи като отправна точка. Искам да кажа, мамка му, че ти си умният, не аз.

Звучеше логично. Ако разполагаш с малко пари и си терорист, естествено, че ще купуваш дрога и ще я продаваш с печалба. И нямаше начин американското правителство да атакува Норад, това щеше да е политическо самоубийство. Но ако можеше да се докаже, че Норад е свързана с трафика на дрога, това щеше да е нещо друго. Може би Кев беше работил срещу ВИРА и именно те го бяха очистили.

— Мислиш ли, че Кев може да е попаднал на някаква гадост? — попитах аз. — Или че дори е участвал в нея и се е прецакал?

— Нямам представа. От такива неща ме заболява главата. — Той замълча за миг. — Е, казвай, какво ти трябва?

Свих рамене.

— Пари.

Пат извади портфейла си и ми даде кредитна карта.

— Тук има около три хиляди долара. Това е спестовна сметка, така че можеш да теглиш колкото ти трябват. Ами момичето?

— Кели е добре. При мен е.

Ако Пат играеше срещу мен, поне му съобщавах, че съзнавам тази възможност и съм взел предпазни мерки.

— Много ти благодаря за това, приятел — за картата и за това, че си тук — казах аз. Знаех, че ще ми помогне, но не исках да си мисли, че го приемам като нещо нормално.

— Виж — продължих аз, — няма да те забърквам в тези лайна. Не искам да те излагам на риск, но ми трябва още нещо. Имаш ли възможност довечера да ми телефонираш? Трябва да седна и да обмисля какво да правя.

— Към девет и половина става ли?

Усмихнах се. После внезапно ме осени за втори път този ден.

— Не знаеш ли някакви сборни пунктове на Шин Фейн или ВИРА във Вашингтон?

— Не, но мога да разбера. За какво са ти?

— Трябва да проверя дали между ВИРА и хората, които се опитват да ме очистят, има някаква връзка, а и кой е пречукал Кев. Ако имам възможност да видя кой влиза и излиза от там… е, това все е някаква отправна точка. Ако стигна до нещо, може да вляза вътре и да се поогледам.

Пат окончателно унищожи сандвича ми.

— Внимавай, приятел, да не се прецакаш.

— Няма. Добре, сега ще остана тук. Давам ти десет минути и после си тръгвам. Ще включа мобифона в девет и двайсет и пет.

— Няма проблем, ще се чуем. Успех.

Той се изправи и събра парченцата сирене и месо от дъното на кошничката.

— Шери, а? — подхвърли Пат. — Как изглежда? Липсвам ли й? — После се отдалечи. Раменете му помръдваха, докато се смееше.

Върнах се в търговския център през „Сиърс“, намерих банкомат и изтеглих триста долара.

Навън беше тъмно, но вътре все така не можеше да се разминеш от хора. Още имаше вероятност да ме следят и да ме сгащят при Кели, затова преди да я взема, спрях на едно място и изчаках малко. Нищо не ми изглеждаше необичайно. Единственото, от което трябваше да се пазя, май бяха камерите. Колкото по-бързо влезех и излезех, толкова по-добре.

Продължих да наблюдавам района десетина минути, после се приближих. Срещу детския център се намираше магазин за спортни стоки. Влязох, мигновено се превърнах във фен на баскетбола и започнах да разглеждам тениските, изложени до витрината. Детският център бе претъпкан, но не виждах Кели.

Помотах се известно време из магазина, отново погледнах и най-после я видях. Седеше на пода, вторачена в екрана на телевизора. Около нея имаше още десетина деца, всяко с малка картонена чаша сок. Хрумна ми, че момичето не е правило нищо друго, освен да яде, да пие и да гледа телевизия. Странно, че не беше заприличала на Мързеливия Пат.