Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

— Можете ли да предадете това на приятеля ми днес след четири часа? — попитах служителя на бюрото. — Забравихме да му пратим картичката за рождения ден по пощата, нали, Джоузи?

Платих петнайсет долара в брой и те ми обещаха да предадат честитката към четири следобед. Двата часа ми трябваха, за да подготвя почвата за срещата.

Влязохме в хотел „Латам“. Предполагах, че английският ми акцент няма да изпъква тук и бях прав — голямото фоайе беше пълно с чуждестранни туристи. Насадих Кели в ъгъла и отидох на бюрото за информация.

— Търся търговски център с детски кът — казах аз.

Оказа се, че във Вашингтон такива са поне пет–шест. Трябваше само да прегледам различните адреси в пътеводителя, който жената любезно ми зае. Детски кът имаше в търговския център „Ландсайд“, недалеч от „Роудис ин“. Спрях такси и този път шофьорът знаеше пътя.

„Децата се забавляват“ е програма за детски центрове, финансирана от държавата. Идеята е да оставиш хлапетата си за няколко часа, докато пазаруваш. Веднъж бях излязъл с Марша да приберем Кели и Аида от такова място. Поставят на китката на детето табелка с името му, която то не може да свали, а родителят получава специална карта, която означава, че е единственият човек, имащ право да вземе хлапето. Момичетата бяха играли там цяла сутрин. Спомних си, че когато наближавахме центъра. Марша се усмихна и каза: „Винаги си мисля, че това е отлично място и всеки път като оставям децата, се изкушавам да си взема еднопосочен билет за Рио!“

Търговският център имаше формата на голям кръст с различни универсални магазини в края на всяко от раменете му. Беше триетажен, с ескалатори по средата. Хранителните стоки се намираха на третия етаж. Залата бе колкото огромна, толкова и претъпкана, и жегата беше почти тропическа навярно нарочно, за да те пратят на щандовете за безалкохолни напитки.

Забелязах детския център в края на едното крило. Обърнах се към Кели.

— Хей, какво ще кажеш по-късно да отидеш там? Има видео и най-различни неща.

— Зная. Но искам да остана с теб.

— Нищо де, хайде да влезем и да хвърлим един поглед. — Не исках още да я оставям, защото не знаех дали Пат ще се обади, но все пак трябваше да подготвя почвата.

Отидох на регистратурата.

— Трябва ли да се запишем на опашка, за да влезем вътре?

Не бе необходимо, само попълнихме формуляр. Ако Пат ми телефонираше в четири, щях да имам най-много половин час, за да я скрия. Трябваше да приема най-лошия сценарий, според който преследвачите ни знаеха номера на мобифона на Кев и го подслушваха. Исках Кели да е в безопасност надалеч от района. Освен това не можех да съм сигурен в Пат. А ако участваше в предварително подготвен капан? Трябваше да внимавам, но отчаяно исках да се срещна с него.

Забелязах, че Кели с интерес оглежда наоколо. Не беше чак толкова зле. Излязохме навън.

— Сега можеш да дойдеш с мен, но по-късно трябва да отида на едно място сам, разбираш ли?

Тя се нацупи.

— Защо–о–о?

— Защото имам работа, разбираш ли? Сега обаче можеш да ми помогнеш.

Най-после получих усмивка.

— Добре де, но няма да се бавиш, нали?

— Ще се върна за отрицателно време.

Двамата тръгнахме из търговския център. Правехме разузнавателна обиколка, без тя да го съзнава.

— Какво търсим, Ник?

— Магазин с фотоапарати и телефони.

Обходихме целия център и накрая открихме каквото ни трябваше на първия етаж. Купих зареждащо устройство за батерията на мобифона. Кели пък реши в крайна сметка да не купува друг подарък на Мелиса, като заяви, че ще вземе само плетените гривни. Не възразих.

В четири без пет извадих телефона от джоба си и го включих. Сигналът бе достатъчно силен.

Иззвъня в четири и десет. Натиснах бутона.

— Ало?

— Аз съм.

— Къде си?

— В телефонна кабина.

— Искам да дойдеш в пет часа в търговския център „Ландсайд“ в Аликзандрия. Влез през входа на „Джей Си Пени“, отиди в централното фоайе, качи се с ескалатора на третия етаж и тръгни право към магазина на „Сиърс“. Дотук ясно ли е?

Последва пауза, докато той смели информацията.

— Ясно.

— Отляво има ресторант, казва се „Роудхауз“. Влез вътре и поръчай две кафета. Ще се срещнем там.

— Доскоро тогава.

Изключих мобифона.

— Кой беше? — полюбопитства Кели.

— Спомняш ли си, че ти говорих за Пат? По-късно ще се срещна с него, става, нали? Във всеки случай, готова ли си за детския център?

Щеше да отиде, независимо дали й харесва. Ако Пат ме прецакаше, това място скоро щеше да бъка от ченгета.