Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Вътре намерих и около двеста и четирийсет долара. Уайт или току-що беше теглил пари от банка, или бе започнал с бизнеса още от ранни зори. Имаше и две кредитни карти, но нямаше да ги запазя. Щеше да ми отнеме време да ги продам, а ако имах намерение да ги използвам, трябваше да го направя през следващия един час. Но защо да рискувам полицията да получи описанието ми от някой продавач? Останалата част от съдържанието на портфейла беше листчета с телефонни номера — навярно списък на клиентите му. Когато минах покрай друго кошче, изхвърлих всичко, освен парите.

Сега имах в джоба си близо четиристотин долара — достатъчно за следващите няколко дни, ако не успеех да се свържа с Пат или той не ми помогнеше.

Пикнята по панталоните ми започваше да изсъхва, но адски смърдеше. Бе време да се преоблека.

Стигнах до „Бъргър Кинг“ и другите сгради около хотела. За петнайсетина минути се оборудвах от магазин за преоценени стоки с нови дънки, блузон и бельо. Кели също се беше сдобила с пълен комплект нови дрехи, чак до бикините и долната фланелка.

На път за стаята бързо си погледнах часовника. Бях отсъствал около два часа и петнайсет минути, малко повече, отколкото бях казал.

Отдалеч видях, че вратата е открехната. В процепа бе пъхната възглавница, която да я държи отворена. Чуваше се звукът на телевизора.

Извадих си пистолета и се плъзнах покрай стената, насочил оръжието напред. Почувствах стомаха си празен и после ми се пригади.

Влязох в стаята. Празна. Проверих от другата страна на леглото, в случай че момичето се е скрило там. Може би си играеше с мен.

— Кели! Тук ли си? — Гласът ми бе сериозен и тя щеше да го разбере.

Никакъв отговор. Сърцето ми туптеше толкова силно, че ме боляха гърдите. Ако я бяха открили, защо вече не ми се бяха нахвърлили?

Изведнъж плувнах в пот. Започнах да изпадам в паника, мислех си какво е преживяла, как е видяла да бият баща й, как е пищяла за майка си. Познато ми беше онова чувство на отчаяние, когато искаш някой да те избави от всички страшни неща.

Насилих се да се успокоя и да реша какво да правя. Отново излязох на верандата и се затичах, като виках: „Кели! Кели!“ Завих зад ъгъла и я видях.

Ухилена до уши, тя тъкмо се отдалечаваше от автомата за кола и се бореше с капачката на кутията. Когато ме зърна с оръжие в ръка и с вид на смъртно болен от рак, лицето й, до този момент казващо: „Я ме вижте, не съм ли голямо момиче?“, се промени.

За миг бях готов да й прочета хороскопа, но прехапах устни.

Кели внезапно помрачня, сякаш й стана мъчно за самата нея. Да излезе за кутия кола бе първото нещо, което правеше сама от дни, а аз й бях развалил удоволствието, като се връщах прекалено рано. Отведох я обратно в стаята, като постоянно се оглеждах, за да проверя дали не са ни видели.

По леглото й бяха разхвърляни празни опаковки от чипс и всякакви други неща. Сложих я да седне и отидох да напълня ваната. Когато се върнах, тя продължаваше да се цупи. Седнах до нея.

— Не ти се сърдя, Кели, просто се безпокоя, ако не зная къде си. Ще ми обещаеш ли никога повече да не го правиш?

— Само ако ти ми обещаеш повече да не ме оставяш сама.

— Обещавам. А сега се съблечи и се приготви за баня. — Взех я на ръце и буквално я хвърлих във ваната преда да има време да се, усети.

— Сама ли си миеш косата, или някой ти помага? — глупаво попитах аз.

Тя изглеждаше така, сякаш се готвеше да се разплаче.

— Искаш ли аз да я измия?

— Да, моля те. — Чудех се какво ли става в тази нейна главичка.

Взех шампоана и започнах да я мия. Кели хленчеше, че пяната й влизала в очите и че й щипела в ушите, но ми беше пределно ясно, че вниманието й доставя удоволствие. Не можех да я обвинявам — в последно време не се бе радвала на много нежности. Нейният свят се беше обърнал с главата надолу, а тя дори още не го знаеше.

— Само как смърдиш! — Кели сбърчи лице, когато усети миризмата от пикнята на Ланс Уайт по панталоните ми.

— Тези дрехи са малко стари — отвърнах аз. — Изплакни си шампоана от косата и се измий със сапуна.

Изглеждаше така, сякаш се забавлява. Радвах се, че на някого изобщо му е весело. Върнах се в спалнята и извиках през рамо:

После искам да си облечеш чисти дрехи. Оставям ти бикини и фланелка на леглото.

— Какво е „бикини“?

— Ето това. — Взех ги и се върнах, за да й ги покажа.

— Не бе, това са гащички!

Кели си падаше по водата. Колкото повече киснеше във ваната, толкова по-малко щеше да ми се наложи да се разправям с нея. Открих, че ми е досадно да чистя, обличам, разговарям и отвръщам на въпроси. Оставих я да се плацика още около половин час, после я измъкнах навън и й казах да се изсуши.