Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Докато минавах покрай отворения склад на чистачките, забелязах върху една от лавиците пет–шест клиновидни запънки за врата. Услужих си с две.

Намерих пожарогасителя на стената до асансьорите. Бързо развъртях капачката му и извадих цилиндъра с въглероден двуокис — двайсетсантиметрова черна стоманена тръба. Пъхнах я в джоба ей и се върнах в стаята.

Пъхнах трите резервни пълнителя за моя „Сиг“ в левия джоб на сакото на Кев и реших да оставя другия в стаята. Скрих го в тоалетното казанче. За кратко време оръжието може да издържа на влага. Просто не ми се искаше Кели да го намери и да започне да прави дупки с него.

Подремнах още малко, събудих се и пак се унесох. Към седем часа вече бях гладен като вълк. В цената за стаята се включваше закуска, но за да я получа, трябваше да сляза долу на рецепцията.

Кели се размърда.

— Добро утро — усмихнах й се аз. — Не си ли мечтаеш за нещо за хапване?

Тя се прозя и седна на леглото. Приличаше на плашило, защото си бе легнала с мокра коса. Включих телевизора. Тя погледна към дрехите си, като се опитваше да разбере защо е облечена.

— Ти заспа — засмях се аз. — Дори не успях да те съблека. Хей, тук сме като на лагер, нали?

Това й хареса и тя се усмихна, все още сънена.

— Да ида ли да донеса нещо за закуска?

Тя не вдигна поглед, просто кимна към телевизора.

— Не забравяй: никога не отваряй вратата. Аз ще си отключа сам. Даже не дърпай завесите, защото чистачките ще си помислят, че могат да влязат, а ние не искаме да приказваме с никого, нали така? Пак ще оставя табелката „Не пречете“, става ли?

Кели отново кимна. Не бях сигурен какво е разбрала. Взех подноса с кофичката за лед, сложих си очилата и слязох на рецепцията.

Вече беше доста оживено: хора с каравани, които за нищо на света не биха спали в тях, и търговци, чисти и свежи, сякаш излезли направо от наръчника за добър външен вид.

Блюдата със закуската бяха подредени върху две–три маси до кафемашините под телевизора. Взех две опаковки овесена каша, понички, няколко ябълки, две чаши кафе и портокалов сок.

„Детето на царевицата“ току-що беше свършило смяната си и се приближи.

— Надявам се, че с паспортите ви и всичко останало няма проблем — усмихна се тя и си взе поничка.

— Така е. Възнамеряваме да прекараме приятна ваканция.

— Ако ви е нужна помощ, не се колебайте да дойдете при мен.

— Благодаря. — Отидох до рецепцията и си взех безплатен брой на „Ю Ес Ей тудей“. Самообслужих се също с рекламен кибрит на „Роудис ин“ и с щипка за документи от кошничка, пълна с канцеларски джунджурии, после се върнах в стаята.

Десет минути по-късно Кели преживяше овесената си каша и не откъсваше поглед от телевизора.

— Сега ще изляза за около час — обявих аз. — Имам малко работа. Докато ме няма, искам да се измиеш и да се срешеш. Нали ще се оправиш сама? Вече си с прическа на голямо момиче.

Тя сви рамене.

— Както кажеш.

— Кои са любимите ти цветове?

— Розово и синьо.

— Е, вече имаме розово. — Посочих към дъждобрана, който висеше на закачалката. От джобовете му стърчаха обувките й. Бях извадил късмет. — Сега ще трябва да ти вземем нещо синьо.

Набързо почистих очилата си с тоалетна хартия, пъхнах ги в калъфа им и ги прибрах в сакото на Кев. После облякох дългия си черен дъждобран и проверих дали цилиндърът е в джоба ми. Извадих всичките си монети — не исках да вдигам какъвто и да е шум пък и винаги се чувствах по-добре, когато в дрехите ми се мотаеха колкото може по-малко неща.

Взех шапката си в ръка и се приготвих за излизане.

— Няма да се бавя. Запомни, не пускай никого вътре. Ще се върна още преди да си се усетила.

Беше престанало да вали, но небето все още бе сиво и земята — влажна. По пътя се точеше безкрайна колона автомобили, насочили се към центъра на Вашингтон. Това е многолюден град и тротоарите също бяха оживени.

Вървях енергично, за да не изпъквам сред чиновниците, като през цялото време търсех идеалното място бързо да направя малко пари и да се върна в хотела преди Кели да се е паникьосала.

Беше прекалено рано за търговския център, тъй като отваряха чак в десет, а не бях в район с много хотели — те се намираха много по-нататък, към центъра. Изобилстваше със закусвални, но тези заведения обикновено са с един вход и има постоянно движение към тоалетната, така че не бяха подходящи. Щеше идеално да ми свърши работа някоя бензиностанция, стига да разполагаше с външна тоалетна, която да се отваря с ключ, получаван срещу заплащане.