Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

— Не съм взел дискетите със себе си, ако това искаш да кажеш.

— Ник, ще направя всичко възможно да се погрижа и двамата да получите закрила. Но ми трябват доказателствата — при това всички копия. Можеш ли да ми ги дадеш сега?

— Невъзможно е. Поне за още няколко часа.

— Ник, не мога да направя нищо без тях. Трябват ми всички копия. Даже онези, които при други обстоятелства би оставил в онова твое осигурително покритие.

Свих рамене.

— Сигурно разбираш, че това е единствената ми гаранция.

Насочихме се обратно към гарата, успоредно на линията. Известно време вървяхме в мълчание по тесните улици. Симъндс беше дълбоко замислен. Над нас изтътна влак и продължи нататък, за да събуди жителите на югозападен Лондон. Мамка му, защо толкова държеше да знае колко са копията и да ги получи всичките?

— Повярвай ми — надвиках шума аз, — в това отношение всичко е под контрол. Вече се прецаквам повече от достатъчно. И двамата отлично знаем, че трябва да предпазя всички, включително самия теб.

— Разбира се, но аз трябва да контролирам цялата информация. Даже ти не трябва да разполагаш с нея. Прекалено е рисковано.

Нещата започваха да затъпяват.

— Ясно ми е. Но ако те очистят? Няма да остане нищо, което да потвърждава думите ми. Не става въпрос само за корумпираните американци, нали разбираш? Гибралтар е бил инсценировка. Значи се отнася и до нас.

Симъндс бавно кимна към една от локвите.

— Озадачават ме няколко неща — заговорих аз. — Защо ни беше съобщено, че бомбата ще бъде взривена с дистанционно управление? Как се получи така, че имахме пълна информация за АБЧ, но не знаехме, че няма никаква бомба?

Той отново не отговори.

Нещата нещо не се връзваха.

О, мамка му!

Почувствах се така, сякаш пак са ме ударили с онзи пожарогасител по тила. Защо не се бях сетил за това? Тътенът на товарния влак вече заглъхваше в далечината. Тишината на ранното утро се завръщаше.

— Ти си знаел за всичко това, нали?

Никакъв отговор. Той продължи да крачи.

Кой ни бе информирал, че гибралтарската бомба ще бъде взривена с дистанционно управление? Симъндс, който играеше ролята на Алфа. Защо не се бях сетил за това по-рано?

Заковах се на място. Той продължи напред.

— Това не се отнася само до американците и ВИРА, нали? Става дума за нещо много по-голямо. И ти участваш в него, нали?

Около последните арки имаше по-скоро промишлени, отколкото търговски обекти — авторемонтни работилници, тенекеджийници и складове, пред повечето от които бяха паркирани фирмени микробуси. Двайсетина метра наляво се беше прострял тревист участък, следван от равен терен. Навсякъде около нас се виждаха метални контейнери за боклук и големи червени камиони за смет с жълти предупредителни светлини на покрива.

Той се завъртя и направи няколко крачки обратно към мен. За първи път се гледахме очи в очи.

— Ник, струва ми се, че трябва да проумееш нещо: ти ще ми дадеш цялата информация — и наистина имам предвид цялата. Не мога да поема риска да циркулират други копия.

На лицето му се бе изписало изражението на гросмайстор, който се кани да направи решителния си ход. Шокът и ужасът, изписали се върху моето лице, бяха съвсем явни.

— Ние не бяхме съгласни с твърдото решение на американците да те убият, но не трябва да се съмняваш, че ако се наложи, ще те премахнем.

— Вие ли?

— Става дума за нещо много по-голямо, отколкото си мислиш, Ник. Ти си интелигентен, трябва да разбираш търговските и политическите последствия от примирието. Разкриването на онова, което е на дискетите, ще забърка много по-голяма каша, отколкото можеш да си представиш. Много жалко за Кевин и семейството му, признавам. Когато ми каза какво е открил, аз наистина се опитах да уговоря американските си колеги да действат по-фино.

Значи затова ми бяха наредили така внезапно да се върна в Кралството… След разговора си с Кев, Симъндс бе искал да се махна от Щатите, при това бързо, за да не успея да се чуя с приятеля си или пък да попреча на убийството му.

Помислих си за Кели. Поне тя беше в безопасност.

Той сякаш прочете мислите ми.

— Ако не ми дадеш цялата информация, ние ще убием детето. А после ще премахнем и теб — след като измъкнем каквото ни трябва. Не бъди наивен, Ник. Двамата с теб сме еднакви. Тук няма място за чувства, това е бизнес, Ник, бизнес. — Симъндс бащински ме погледна. — Ти наистина нямаш никакъв избор.

Опитах се да се съпротивлявам.

— Между другото, Юън ти праща съжаленията си и казва, че е успял да уреди телевизор за спалнята й. Повярвай ми, Ник, той ще я убие. Предпочита финансовата изгода.