Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

— Естествено — сви рамене той. — Просто полюбопитствах.

Обясних му какво съм открил в дома на Кев. Юън мълчеше. Просто седеше и обмисляше казаното. Изведнъж се почувствах изтощен, сякаш бях предал щафетата на Юън и всичко, което ми се беше случило през последните десет дни, най-после взимаше своето.

Вдигнах очи към него. Той също изглеждаше изчерпан.

— В онова, което твърдиш, мога да открия само едно нещо, което не се връзва.

— Какво, приятел?

— Естествено е колумбийците да предвидят, че бомбата ще доведе до повишена охрана на Скалата и ще затрудни внасянето на наркотици.

— Било е предупреждение за всички онези, които може да не са искали да позволят бизнесът да продължи. Единственото ми желание е да предам информацията на Симъндс и да си измия ръцете.

— Ще ти помогна с каквото мога. — Той разпечата пакет „Бенсън Хеджис“. Очевидно пак бе пропушил. Изправих се и се отдръпнах от него.

— Не искам да те замесвам директно. Кев, Пат и аз бяхме прецакани — но ще ми дотрябваш, ако нещата тръгнат на зле.

— На линия съм.

Усетих мириса на сяра от кибритената му клечка. Той се усмихна, когато започнах да махам с ръце пред лицето си. Знаеше, че мразя това. Някои неща не се променят даже при извънредно напрежение.

— Утре следобед би трябвало да получиш копията на файловете — казах аз. — Ако с мен или Симъндс се случи нещо, всичко ще зависи от теб. — Двамата вече бяхме обгърнати в облак дим. Всеки момент щеше да се включи алармата.

— Няма проблеми, приятел — тихо произнесе той със своя много бавен, много спокоен, много пресметлив глас. Ако съобщиш на Юън, че е спечелил националната лотария, той би отвърнал: „Това е чудесно“, и после би продължил да подрежда монетите си или да сгъва чорапите си.

— Колко копия на дискетата има, освен онези, които ми пращаш?

— Няма да ти кажа, приятел. Не ти трябва да знаеш!

Той се усмихна. Беше наясно, че по този начин го предпазвам.

— Още нещо — казах аз. — Не искам да водя Кели със себе си на срещата със Симъндс. Последния път, когато се чухме, не беше много доволен от мен. Ако нещо се прецака, не искам тя да се окаже на огневата линия. Ти си единственият, на когото мога да я поверя. Само за една нощ, може би за две. Ще го направиш ли?

Очаквах незабавен отговор и го получих.

— Няма проблем. — На лицето му се плъзна усмивка. Бях го оставил да си бъбри с Кели, за да могат да се опознаят.

— В Брекън ли ще я заведеш?

— Да. Споменал ли си й, че живея в Уелс?

— Казах й, че живееш в кошара.

Той хвърли фаса в тоалетната чиния, защото знаеше, че мразя и това.

Поставих ръце на раменете му.

— Изживях една шибана седмица.

— Не се тревожи. Хайде да се върнем в стаята и да си допием кафето. После просто иди да дадеш онези лайна на Симъндс и свършвай с това.

— Как беше бургерът?

— Страхотен. Оставих на Юън малко картофки.

Седнах на леглото до нея.

— Виж, Кели, тъй като аз трябва да свърша една работа в Лондон, двамата с Юън си поговорихме и смятаме, че няма да е зле да заминеш за провинцията заедно с него и да останеш в къщата му. Само за една нощ, утре ще дойда. Какво мислиш? Хей, даже можеш да видиш пода, който поставихме. Спомняш ли си, разказвах ти за това?

Тя разбра, че няма избор и това се изписа на лицето й.

— Няма да се бавя, а навсякъде около къщата на Юън има овце — прибавих аз.

Кели погледна надолу, към ръцете си, и промълви:

— Искам да остана с теб.

— Какво, не искаш да отидеш ли? — с престорена изненада възкликнах аз. — Но там ще видиш толкова много овце!

Тя се засрами. Бе прекалено добре възпитана, за да откаже пред Юън.

— Няма да е за дълго — продължих аз. После най-коварно затворих капана. — Юън ти харесва, нали?

Момичето кимна, без да откъсва очи от мен.

— Ще е само за една нощ. Пък и ще ти телефонирам, ще можем да си говорим.

Тя изглеждаше много недоволна. В крайна сметка й бях обещал повече да не я изоставям. Мобифонът случайно ми попадна пред очите и ми хрумна идея.

— Ами ако ти дам мобифона си? Ще те науча да го използваш. — Започнах да си играя с бутоните. — Ето, вземи го. Ако ти покажа как да работиш с него, довечера ще можеш да го сложиш под възглавницата си.

Вдигнах поглед към Юън и се опитах да го въвлека в разговора.

— Защото тя ще има самостоятелна спалня, нали?

— Точно така, ще й предложа самостоятелна спалня, онази, която гледа към кошарата.

— И ми се струва, че в стаята й има телевизор, нали? — попитах аз.

— Да, има — кимна той, навярно чудейки се откъде ще намери телевизор.