Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Въпреки липсата на взрив, картелите приели, че ирландските им лакеи са си свършили работата. В крайна сметка в тази операция загинали трима от хората им. ВИРА запазила търговията с колумбийците, макар Големия Ал да беше казал, че оттогава са започнали да пренасят наркотиците през Южна Африка и Испания.

ВИРА била във възторг. Избавила се от двама свои неизгодни членове, не съвсем по начина, по който възнамерявала, но така пък си създала трима мъченици. Резултатът за каузата в родината им бил двойно по-голям и в хазната им потекли още повече долари от американските ирландци. Очевидно само англичаните останали с пръст в уста, но въпреки че международната общественост гръмко заклеймила убийствата, повечето държавни глави тайно се възхищавали на твърдата позиция на Тачър спрямо тероризма.

Мамка му! Появи се нов прозорец и ми каза да включа външен енергиен източник. Изключих лаптопа и го прибрах. Бях адски разочарован. Исках да прочета още. В същото време духът ми бе приповдигнат. Ако успеех да стигна до Англия с това нещо, нямаше да си имам проблеми със Симъндс.

Беше три и половина сутринта. Не можех да правя нищо друго, освен да изчакам още около два часа, докато започнеше да пристига и отлита първата вълна самолети. Тогава щеше да се натрупа достатъчно навалица, с която да се слеят един мъж и седемгодишно момиченце.

Наклоних назад малко облегалката и се опитах да наместя врата си в удобно положение, но така и не успях да се отпусна. Мислите ми препускаха. Цялата операция в Гибралтар бе замислена така, че ВИРА и колумбийците да продължат да правят пари. Това добре, но къде беше нашето място с Кев в цялата тази история? Лежах и слушах барабаненето на дъжда по покрива.

… За нас с Юън всичко бе започнало на 3–ти март, по-малко от седмица преди операцията. И двамата имахме различни задачи отвъд океана и трябваше да ни отзоват и пратят в Лизбърн, щаба на британската армия в Северна Ирландия. От там бързо ни прехвърлиха до Стърлинг Лайне в Хиърфърд, Англия, централата на Специалната въздушна служба.

Там ни чакаше военен самолет, който ни откара направо в централата на Полка. В момента, в който видях порцелановите чаши и бисквитите пред заседателната зала, разбрах, че предстои нещо голямо. Последния път, когато се беше случвало, тук бе дошъл министър–председателят.

В залата беше полутъмно и претъпкано. В дъното на подиума имаше наредени столове и голям екран, така че всички да могат да го виждат добре.

Търсехме свободни места, когато чух:

— Хей, насам, кретени такива!

Там седяха Кев и Мързеливия Пат и пиеха чай. С тях бяха още двама от четиричленния им екип, Джоф и Стив. Всички бяха от ескадрон „А“ и прослужваха шестте си месеца в групата за борба с тероризма.

Юън се обърна към Кев и го попита:

— Имаш ли представа за какво става въпрос?

— Заминаваме за Скалата, приятел. ВИРА замисля атентат.

Командващият се качи на подиума и залата притихна.

— Проблемите са два — започна той. — Първо, недостиг на време. Заминавате веднага след съвещанието. Второ, недостиг на сигурна информация. Комитетът по съвместните операции обаче иска Полкът да се разгърне. Ще получите всички данни, с които разполагаме в момента, и ако по време на полета или след приземяването ви научим нещо, ще ви го предадем.

„Какво правим тук ние с Юън, мамка му?“ — помислих си аз. Като представители на подразделението, определено нямаше да е законно да работим извън Северна Ирландия. Но не си отворих устата — ако започнех да оспорвам решението, можеха да ме върнат обратно и да пропусна представлението.

Огледах се наоколо и видях служители от щаба на Полка, оперативния офицер и цял куп хора от разузнавателния корпус. Последният член на групата беше специалист по оръжията и разполагането на бомби.

Към подиума се насочи човек, когото не познавах, с чаша чай в едната ръка. Той застана от дясната страна на подиума, до катедрата. В краката си остави пътна чанта.

— Казвам се Симъндс и ръководя северноирландското бюро на разузнавателната служба от Лондон. Хората зад вас са от службата и от военното разузнаване. Първо, съвсем кратко описание на събитията, които доведоха всички ни тук.

Като съдех по чантата, изглежда щеше да идва с нас. Загасиха светлините и аспектоматът освети екрана зад гърба му.

— Миналата година — продължи той — научихме, че в Испания се е установила група от ВИРА. Засякохме поща, пратена до домовете на известни играчи от Испания, и в Коста дел Сол намерихме пощенска картичка от Шон Савидж.