Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

На екрана се появи образът на играча.

— Нашият Шон — полуусмихнат каза Симъндс — съобщава на мама и татко, че работи, в чужбина. Когато я прочетохме, доста се разтревожихме, защото работата, в която младият Савидж е най-добър, е правенето на бомби.

Майтап ли си правеше? Не, не изглеждаше такъв човек.

— После през ноември двама души минаха през мадридското летище, на път от Малага за Дъблин. Имаха ирландски паспорти и както обикновено, граничният контрол прати подробностите в Мадрид, който на свой ред ги предаде заедно със снимките им на Лондон. Оказа се, че и двата паспорта са фалшиви.

„Всъщност е глупаво да съдим единствено по тях“ — помислих си аз. Обикновено терористичните акции в Северна Ирландия намаляваха през летните месеци, когато момчетата от ВИРА водеха жените и децата си в Торемолинос за две седмици слънце и пясък. Странното беше, че нашите също почиваха там и попадаха на тях из баровете. Пътувайки за Испания извън туристическия сезон обаче, онези двамата бяха привлекли вниманието към себе си. Ако бяха минали през мадридското летище през почивния сезон, можеше и да не ги забележат.

Оказало се, че единият от притежателите на паспортите е Шон Савидж, но именно самоличността на другия накарала всички да се разтревожат.

Симъндс показа следващия диапозитив.

— Даниъл Мартин Маккан. Сигурен съм, че знаете за него повече от мен. — Той уверено се усмихна. — „Лудия Дани“ наистина си е заслужил името. Свързан е с двайсет и шест убийства, често е бил залавян, но е лежал в затвора само две години. За британското разузнаване комбинацията Маккан–Савидж в Коста дел Сол би могла да означава само едно от две неща: че ВИРА се готви да атакува британски обект или в континентална Испания, или в Гибралтар.

— Едно е сигурно — прибави Симъндс, — те не са там, за да се пекат на слънце.

Най-после избухна смях. Очевидно бе, че на Симъндс това му харесва, сякаш беше упражнявал шегите си така, че да предизвикат съответната реакция точно навреме. Въпреки това изпитвах някакво благоразположение към него. Рядко се случваше хората да се майтапят на толкова важни съвещания.

Следващият диапозитив бе пътна карта на Гибралтар. Продължавах да го слушам, но в същото време си мислех за войнишката си служба там. Бях си прекарал страхотно.

— Гибралтар е лека мишена — каза Симъндс. — Има няколко възможни места за бомба, като например губернаторската резиденция или съдебните палати, но ние предполагаме, че най-вероятно това ще е гарнизонният полк. Всеки вторник сутринта оркестърът на Първи батальон участва в церемонията по смяната на караула. Ние смятаме, че най-вероятният обект на атентата е площадът, по който оркестърът марширува след церемонията. Бомбата лесно може да се скрие в някой от автомобилите там.

Можеше да прибави и че от гледна точка на терористите мястото щеше да е почти съвършено избрано. Заради ограниченото пространство взривът щеше да е много по-резултатен.

— Като се водехме от тази преценка, ние забранихме церемонията на 11 декември. Местните медии съобщиха, че губернаторската караулна сграда спешно се нуждае от ремонт. Всъщност ни трябваше време, за да съберем повече информация, така че да не се наложи строеж на нова караулна сграда.

Не беше толкова смешно, колкото предишната му шега, но се чуха няколко сподавени кикота.

— Местната полиция беше подсилена с цивилни служители от Кралството — продължи Симъндс. — Осигурихме им и средства за наблюдение. Когато на 23 февруари церемонията се възобнови, една жена, привидно почиваща в Коста дел Сол, отиде на Скалата и фотографира парада. Проверихме я и открихме, че пътува с краден паспорт. Следващата седмица жената пак беше там, само че този път следваше оркестъра до площада. Даже някоя от местните маймуни би се сетила, че подготвя пристигането на активна бойна част.

Разнесе се висок смях. Пак го бе направил! Не бях съвсем сигурен дали всички се смеем на шегите му, или просто на факта, че продължава да се майтапи. Кой беше този човек, мамка му? Това би трябвало да е едно от най-сериозните съвещания, провеждани до този момент. Или просто не му пукаше, или бе толкова влиятелен, че никой не би могъл да му каже и дума. Във всеки случай вече ми беше ясно, че присъствието му в Гибралтар ще ни е от полза.

Симъндс престана да се усмихва.

— Според нашето разузнаване атентатът се подготвя за тази седмица. Няма каквито и да е признаци обаче, че Маккан или Савидж се готвят да напуснат Белфаст.