Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

Подложих й сака за възглавница.

— Ето, така е по-добре — гушни Джени и Рики.

Тя ме погледна и се усмихна. Отново бяхме приятели.

— Няма да ме оставиш пак, нали, Ник?

За първи път й казах истината.

— Не, ще имам малко работа тук. Ти просто поспи. Никъде няма да ходя. — Седнах отпред, сложих лаптопа в скута си и го отворих. Проверих дали ключът е в ключалката и се наместих така, че лесно да държа волана. Трябваше да съм готов за незабавна реакция, ако ни откриеха.

Включих лаптопа и екранът леко освети вътрешността на колата. Вкарах дискетата на Кев. Нямах търпение да прочета останалата част от доклада му, но като допълнителна гаранция качих файловете на твърдия диск. Докато чаках, тихо я повиках:

— Кели? — Никакъв отговор. Ритъмът на дъжда си беше свършил работата.

Започнах да чета от там, докъдето бях стигнал. Знаех, че Гибралтар винаги е бил център на международния наркотрафик, пране на пари и контрабанда, но изглежда, че през 1987–ма Испания не само си е искала Скалата, но и е настоявала британците да се справят с наркотрафика. Правителството на Тачър заявило на гибралтарците сами да се оправят, но бързоходните яхти продължавали да пренасят дрога от Северна Африка. Британците заплашили колонията с пряк контрол, ако трафикът не бъде спрян, и в същото време започнали изключително нелегална операция срещу полицията и държавните служители, които подозирали в съучастничество. Момчетата обаче подочули нещо и рязко престанали да сътрудничат на ВИРА и всички останали.

Очите ми тичаха по текста далеч пред мозъка ми.

Затварянето на гибралтарския път изиграло важна роля в борбата срещу корупцията, но колумбийците се вбесили от това. Била прекъсната основна търговска артерия и те искали отново да бъде отворена. Според откритията на Кев, картелите решили, че е нужна демонстрация на сила и искали в Гибралтар да бъдат взривени бомби като предупреждение за държавните служители. Затова поръчали изпълнението на ВИРА.

Момчетата от ВИРА обаче, също като колумбийците, искали отварянето на пътя, но след фиаското в Енискилън не можели да поемат риска да убият чужди граждани и да предизвикат още по-силна международна реакция. И отказали да го направят.

Според доказателствата, които беше събрал Кев, отговорът на картелите бил директен: или ще направите, каквото ви нареждаме, или ще прехвърлим бизнеса на протестантите. ВИРА не можела да допусне това.

Ръководството на организацията измислило решение на проблема и докато четях, не можех да не му се възхитя. „Лудия Дани“ Маккан вече бил изхвърлен от ВИРА и след това бил възстановен — въпреки волята на Джери Адамс. След смъртта на гаджето си, Мейрийд Фаръл станала прекалено фанатична — „обществена ръчна граната“, както казваше за нея Симъндс. Планът на ВИРА бил да пратят в Гибралтар двамата играчи, от които с радост щели да се избавят, заедно с Шон Савидж, който току-що имал нещастието да се включи в същата АБЧ.

Групата разполагала с необходимата техника и експлозив за бомбата, но им наредили да останат в Испания, докато не извършат предварителното си разузнаване и подготовка. Казали им да я поставят в колата едва след като я откарат на самото място. После им дали кофти паспорти и оставили информацията да изтече до Лондон. Искали англичаните да реагират и да попречат на атентата, така че след като тримата бъдат арестувани, да могат да заявят на картелите, че са направили всичко възможно.

Спомних си, че ние съответно получихме данните за АБЧ, но на нас също ни съобщиха, че няма да има втори автомобил и че бомбата ще бъде взривена с дистанционно устройство. Това означаваше, че Маккан, Фаръл и Савидж, изобщо са нямали шанс. Че са били мъртви от момента, в който ние решихме, че бомбата е заредена, защото нямаше начин по някое време един от тях да не направи движение с ръка, което да не бъде изтълкувано като опит за взривяване на устройството. Аз определено не бих си и помислил, че Савидж бърка в джоба си, за да извади пакетче бонбони. Същото очевидно се отнасяше за Юън, когато бе установил контакт с Маккан и Фаръл. В Полка имаше стара поговорка: „По-добре да те съдят дванайсетима, отколкото да те носят шестима.“

На екрана се появи диалогов прозорец, който ми съобщаваше, че електрическата ми енергия е на свършване и че трябва да включа лаптопа в друг енергиен източник. Мамка му! Исках да дочета доклада докрай. Започнах да прехвърлям страниците колкото се може по-бързо, за да уловя общия смисъл.