Анди Макнаб - Сбогом на глупаците

— Това сте вие двамата, нали, Мелвин? — осведомих се аз.

— Да, господине, ние сме.

— Мелвин, кажи, че всичко е наред. — Сръгах го с пистолета, за да придам тежест на думите си. — Предпазителят е вдигнат, Мелвин, и пръстът ми е на спусъка. Просто им кажи, че всичко е наред.

— Аз ще го направя — изсумтя Рон.

Поредната заповед:

— Патрул шейсет и две, обади се.

— Вдигни си дясната ръка нагоре и вземи радиостанцията. Кели, ти пази тишина, ясно ли е?

Тя кимна. Рон натисна бутона.

— Привет, шефе. Тук сме. Всичко е наред.

— Чувам, патрул шейсет и две, докладът ви е приет в 23:13 часа.

Рон изключи.

Кели незабавно отново превключи на сълзотечен режим и се отпусна на пода. Аз бях заседнал на прага с пистолет, забит в шията на Мелвин, а Рон, чието оръжие продължаваше да е в кобура, ме гледаше от средата на стаята.

— В крайна сметка, Рон, ако не играеш играта, Мелвин ще умре, а после е твой ред. Разбираш ли ме?

Рон кимна.

— Добре, хайде сега се завърти.

Той се подчини.

— Застани на колене.

Рон го направи. Намираше се на около метър и двайсет от Кели, но стига да си стоеше на мястото, тя нямаше да попадне на огневата линия.

Мелвин здравата се потеше. Ръката ми се изплъзваше от челото му. Капчици се стичаха дори по пистолета. Ризата му вече беше толкова мокра, че можех да различа очертанията на бронираната му жилетка отдолу.

— Сега, Рон, с лявата си ръка извади оръжието си — наредих му аз. — Съвсем бавно и само с палец и показалец. После го придвижи надясно и го пусни. Разбираш ли ме?

Той кимна.

— Мелвин, кажи му да не се ебава.

— Недей да се ебаваш, Рон.

Другият внимателно извади пистолета от кобура си и го пусна на пода.

— Сега искам с лявата си ръка да извадиш белезниците си и да ги пуснеш точно зад себе си. Ясно ли е?

Рон се подчини. Насочих вниманието си към Мелвин, който започваше да трепери. Прошепнах в ухото му:

— Не се страхувай, няма да умреш. Някой ден ще разказваш тази история на внуците си. Само прави, каквото ти кажа. Разбираш ли ме?

Той кимна.

Обърнах се към Рон и продължих:

— Сега легни на пода, Рон. По очи.

Мъжът се просна на земята и положението вече бе под контрол.

— Сега, Мелвин, ще отстъпя крачка назад и този пистолет ще се махне от шията ти, но затова пък ще бъде насочен към главата ти, така че внимавай в картинката. Когато се отдръпна, ще ти кажа да коленичиш. Разбираш ли ме?

Той кимна и аз бързо отстъпих назад. Трябваше да съм на една ръка разстояние от него — не ми се щеше да направи някой героичен пирует и да ми грабне пистолета или да го избие от ръката ми.

— Добре, сега коленичи, после легни долу. Точно като Рон. Сложи си ръката до неговата.

Двамата лежаха по очи на пода, с доближени една до друга ръце. Минах зад тях, взех белезниците и със забит в ухото на Мелвин пистолет заключих лявата му китка за дясната на Рон. После извадих белезниците на Мелвин, отстъпих назад и казах:

— Сега доближете и свободните си ръце. Повярвайте ми, момчета, трябва бързо да свърша с това и да се разкарам от тук.

Приключих с работата. Най-после окончателно бяха под контрол. Взех им портфейлите и ги хвърлих в сака. Радиостанцията на Мелвин задържах. Извадих батерията от тази на Рон и също я прибрах в чантата. След това с ролка изолирбанд, започнах да увивам краката им, а после — и главите. Накрая залепих шиите и устите им. Уверих се, че могат да дишат през носа си и ги завлякох в коридора — тежка работа, но не исках да виждат какво правя.

Погледнах към Кели, която се притискаше към стената на кабинета, ужасена от сцената. С такова нетърпение очакваше да дойде тук, само за да открие, че това не е същото място. Не само че го нямаше семейството й — всичко наоколо й бе пропито с химикали, избутано настрани или просто липсващо.

Чух се да казвам:

— Иди да видиш мечетата си.

Тя се завъртя и изтича нагоре по стълбите.

Влязох в кабинета, приклекнах до ламперията и най-после успях да отворя сейфа. Вътре имаше само една самотна дискета.

Върнах стола до бюрото, изправих компютъра и го включих. Не беше защитен с парола, навярно нарочно. Ако с него се случеше нещо, Кев би искал целият свят да може да прочете какво има вътре.

Проверих различни файлове, но не открих нищо интересно. После стигнах до файл, наречен „Флавий“, и разбрах, че съм ударил бинго. Това беше кодовото име на гибралтарската операция.

Започнах да чета текста на екрана. Кев бе открил почти същото, което ми каза и Големия Ал: че връзката на ВИРА с картелите датирала от времето, когато започнали да пренасят наркотици за колумбийците през Северна Африка и Гибралтар за Испания и останалата част на Европа. Момчетата отлично се справяли с работата и картелите им плащали добре.