— С „ЕТА“?
— Знам ли? С някаква шайка терористи, или „борци за свобода“. Викай им както щеш, за мен всички те са наркодилъри. Във всеки случай сега помагат на ирландците. Старият Раул несъмнено е уредил нещата от страна на Щатите с „шефа на татко“, за да гарантира, че пътят до Флорида ще остане открит за ирландците, защото иначе колумбийците щяха да го дадат на някой друг.
— Все едно говориш за изместване на въздушни маршрути.
Големия Ал отново сви рамене.
— Разбира се. Това си е бизнес. — Приказваше така, сякаш всички тези неща са общоизвестни. За мен обаче бяха новост.
С кого бяха преговаряли момчетата от ВИРА в Гибралтар, мамка му? Може би се бяха опитвали да запазят наркоканала? Спомних си, че през септември 1988–ма сър Питър Тери, който играеше важна роля в разбиването на наркотрафика и който бе губернатор на Гибралтар до началото на същата година, едва беше оцелял след опит за покушение в дома му в Стафърдшиър. Убиецът, когото не успяха да заловят, му бе съобщил добрата новина с двайсет куршума от АК–47 — нещо, в което Макгиър случайно имаше богат опит. Може би четвъртият мъж на снимката получаваше подобно предупреждение? И имаше ли някаква връзка между прекъсването на наркоканала и убийството на играчите от ВИРА там, само няколко месеца по-късно?
Във всеки случай, това потвърждаваше, че с някои служители на БН, включително с шефа на Кев, ставаха странни неща. Може би получаваха дял от операциите на ВИРА и Кев беше открил това?
Големия Ал отново пое въздух през зъбите си.
— Напипал си страхотни материали, мой човек. Та кого искаш да шантажираш?
— Да шантажирам ли?
— Ники, тук имаш важна птица от БН, която приказва с важни клечки от картелите, твоите терористчета и гибралтарското правителство, представители на закона и прочее. Нали не се опитваш да ме убедиш, че тези снимки не ти трябват за шантаж? Бъди реалист. Ако ти не ги използваш, онзи, който е направил снимките, със сигурност го е сторил.
Отново прегледахме всички снимки. Кели не позна никой друг.
Попитах Де Сабатино дали има начин да подобри качеството.
— Какъв смисъл има? Ти очевидно познаваш всички. — И беше прав. Просто исках Кели по-внимателно да погледне „татковия шеф“.
В продължение на около три минути просто мълчахме и разглеждахме снимките.
— Какво друго знаеш за Гибралтар? — накрая попитах аз.
— Не много. Какво точно те интересува? — Втората му пура вече догаряше и Кели махаше с ръка, за да разсее дима. — Съвсем логично е: ако имаш достатъчно пари, спазари се с колумбийците и вкарай дрогата в Европа. Правят го всички други кретени, твоите ирландски момчета да не са по-глупави?
Големия Ал гледаше към мен така, сякаш става дума за нещо съвсем тривиално. Трябваше да си призная, че това не ми се струваше достатъчно, за да убият заради него Кев и семейството му.
Отново замълчахме и Франки просто трябваше да каже нещо.
— Във всеки случай някой определено използва това за шантажиране.
Не бях толкова сигурен. Може би беше някаква гаранция за ВИРА. Ако шефът на Кев или гибралтарците бяха решили да излязат от играта, имаше вероятност това да е средството, с което да ги принудят да останат вътре.
Погледнах към Кели.
— Би ли ни направила една услуга? Ще ни донесеш ли няколко кутии кола?
Момичето изглежда се зарадва, че може за малко да се махне от дима. Придружих я до вратата и дръпнах завесите, така че да мога да виждам автоматите. На площадката нямаше никого, но музиката продължаваше да кънти през тънките стени. Несъмнено мажоретките изпълняваха вътре някои от номерата си. Наблюдавах Кели, докато стигне до автоматите, после седнах на леглото. Големия Ал продължаваше да си играе с лаптопа.
— Преди седмица наминах покрай къщата на родителите й — казах аз. — Всички бяха мъртви. Той работеше в БН и е бил убит от хора, които е познавал. — Посочих към екрана. — Сега разбираме, че „татковият шеф“ е замесен с картелите. Логично е да приемем, че в случая става дума за корупция в БН, включваща наркотрафик през Флорида за ирландски терористи, като дрогата влиза в Европа през Гибралтар. Само че в края на осемдесет и седма очевидно са имали някакви проблеми.
Големия Ал не ме слушаше. Мисълта за корумпиран служител от БН го беше отвела на друга планета.
— Леле! Ще заковеш ли копелето?
— Не зная какво ще правя.
— Мамка му, закови го, Ники! Мразя ченгетата! Мразя БН! Мразя всички скапаняци, които ми съсипаха живота. Сега трябва да живея като някакъв шибан отшелник. Проект за закрила на федералните свидетели ли, цуни ми гъза!
Читать дальше