Клайв Къслър - Състезанието

Високият детектив се шмугна покрай нея и тръгна към звуците на течаща вода. Можеше да помирише реката. Тухлите станаха хлъзгави, а фенерчето осветяваше ивици плесен, сякаш реката ги мокреше по два пъти дневно, когато се надигаше. Подмина още една греда и внезапно стигна до изхода на канала. Преди брегът да бъде изкуствено удължен, тази част е била в реката. В краката му струи солена и сладка вода се спускаха към морето. Отгоре зърна гъста мрежа от греди и подпори — корема на кея. Бел стъпи на последното тухлено ръбче и се огледа.

— Какво те забави? — чу се отнякъде.

Айзък Бел имаше частица от секундата, за да насочи светлината към брадясалото, окървавено лице, преди Хари Фрост да стовари юмрука си върху него.

Бел имаше зад гърба си четири години колежански бокс и десет години като агент на „Ван Дорн“, включително разследване на територията на Аризона, дегизиран като странстващ боец, а после като дървосекач. Реагира на нападението, като влезе в удара.

Мисълта му сякаш се завъртя в турбина. Хванаха го неподготвен. Ако падне в краката на Фрост, е мъртъв. Единственият му шанс е да е сигурен, че Фрост не може да продължи атаката си.

Фрост много му помогна, защото ударът му изхвърли Бел в река Хъдсън.

Течението се движеше бързо към морето.

Айзък Бел бе почти в безсъзнание, с наранена челюст и пулсираща глава. Видя как Фрост лази по тясната кална издатина, която отливът бе открил по брега под кейовете. Той заобикаляше подпорите на кея и се опитваше да не изостава от течението. Търчеше като куче, което иска да скочи след топката, но го е страх да не се удави.

Течението блъскаше Бел в подпори, скрити от водата. Той се хвана за една от тях. Детективът и убиецът бяха разделени от не повече от пет метра.

— Фрост! — извика Бел, стискайки хлъзгавото дърво. — Предай се!

За изненада на Бел, Хари Фрост се разсмя.

Бел очакваше да изреве някоя проклятия, но вместо това убиецът се смееше. Не беше и маниакален смях.

С почти весел тон, Фрост каза:

— Върви по дяволите!

— Всичко приключи! — извика Бел. — Не можеш да се измъкнеш от нас.

Фрост отново се засмя.

— Няма да ме спипате, преди да спипам Джозефина.

— С нищо няма да ти помогне да убиеш клетата си съпруга, Хари. Предай се!

Фрост спря да се смее.

— Клетата ми жена? — По окървавеното му лице премина тръпка. — Клетата ми жена?! — Той възкликна яростно: — Нямаш представа какви ги вършеха!

— Кой? Какво искаш да кажеш?

Фрост го зяпна оттатък прииждащата вълна.

— Не знаеш нищо — рече той с горчивина и сви рамене като канари. Преди изражението му отново да се скове в маска, той се поусмихна странно. — Хей, гледай ти. — Хари Фрост се наведе и загреба кал. Изправи се: държеше браунинга на Бел. — Изпуснал си го, когато се метна в реката и ми избяга. Дръж! — Хвърли пистолета в лицето на Бел.

Бел го улови в движение. Нагласи в дланта си дръжката и спусна предпазителя.

— Ръцете! Вдигни ръцете!

Хари Фрост се обърна с гръб към детектива и закрачи във водата, нагоре по течението.

— Вдигни ръцете!

— Не ме е страх от теб — надсмя му се Фрост през рамо. — Ти си нищо! Не можеш и един удар да понесеш. Избяга!

— Спри на място!

— Ако нямаш смелостта да понесеш още един удар, със сигурност нямаш силата да ме застреляш в гръб.

Бел се прицели в краката на Фрост, за да го забави, докато излезе от водата и да го спипа. Ала студът го бе сковал. Главата му се маеше от удара. С усилие на волята той стабилизира дулото, обхвана хубаво спусъка с показалец, за да не пропусне.

Пистолетът му тежеше.

— Нямаш волята да натиснеш спусъка — подхвърли Фрост.

Оръжието странно натежаваше в ръцете му. Съзнание ли губеше? Не! Просто оръжието му бе необичайно тежко. Защо Фрост му го подхвърли, вместо да го застреля? Бел свали пръст от спусъка, върна предпазителя на мястото му, обърна оръжието и огледа дулото. Беше натъпкано с кал.

Фрост го беше пристиснал в калта, преди да го вдигне, за да се взриви дулото в ръката на Бел. Типичен Хари Фрост! Подобно на изкривените подкови през прозорците на жертвите му, осакатената ръка на главния следовател на „Ван Дорн“, щеше да е предупреждение за всеки от агенцията — не заставайте на пътя на Хари Фрост.

Бел потопи пистолета във водата и го размърда, за да отмие калта. Ако имаше късмет, щеше да успее да стреля веднъж-дваж. Когато обаче се огледа за целта си, Хари Фрост се бе стопил в сенките.

— Фрост! — извика детективът, но му отвърна само смях изпод един отдалечен кей.