Клайв Къслър: Състезанието

— Ей, ти!

Пияницата се обърна несигурно. На керосиновата светлина златната му коса заискри. Мъжът се усмихна плахо.

— Срещали ли сме се, господине? — попита той, сякаш с надежда за малко пари назаем.

— Ще се срещнем всеки момент!

Боксьорът замахна с палката си. Беше брутално оръжие, кожена торбичка, пълна със сачми. Те й придаваха гъвкавост, така че да се нагоди според целта си, да мачка плът и кости, така че благородният профил на младежа да заприлича на телешка кайма. Пияницата реагира много бързо. С крачка напред пресече траекторията на палката и вдигна боксьора във въздуха с точно и мощно дясно кроше.

Вратата се отвори.

— Браво, хлапе!

Двама частни детективи от агенция „Ван Дорн“ — леденоокият Мак Фултън и Уолтър Кисли в карирания си костюм — хванаха падналия за ръцете и го завлачиха вътре.

— Хари Фрост ли е в онази карета?

Боксьорът не отговори.

— В нокаут е — заключи Фултън, удари му силен шамар, но без особен резултат. — Млади Айзък, не си знаеш силата!

— Дотук с първия урок по разпит на младия ни следовател — каза Кисли.

— И кой е той? — попита Фултън.

Колегите им от агенция „Ван Дор“ ги наричаха Уебър и Фийлдс, по имената на известни водевилни комици.

— Да позволиш на заподозрения да остане в съзнание — отвърна Кисли.

— За да може — изрекоха едновременно — да отговори на въпросите ти.

Младши-детектив Айзък Бел увеси нос.

— Съжалявам, господин Кисли, господин Фултън! Не исках да го ударя толкова силно.

— Учим се, докато сме живи, хлапе. Затова господин Ван Дорн изпрати колежанче като теб на нас, дъртите невежи.

— С нашия достоен пример, надява се шефът, дори богато, свястно хлапе може да се превърне в блестящ детектив.

— Междувременно, какво ще кажеш да почукаме на онази карета, за да проверим вкъщи ли си е Хари Фрост?

Тримата мъже се отправиха към края на уличката.

На ъгъла двамата партньори извадиха тежки револвери.

— Стой назад, Айзък! Не е добре да се срещаш с Хари Фрост без пистолет.

— Какъвто не ти е разрешено да носиш.

— Купих си един малък — каза Бел.

— Много предприемчиво, но гледай шефът да не разбере.

— Така или иначе, стой назад. Малокалибрено оръжие няма да спре Хари Фрост.

Тримата свиха зад ъгъла и поеха по улицата. На светлината на лампата проблесна нож и преряза поводите на конете от каретата, а един едър силует изплющя по задниците им с камшика на кочияша. Животните побягнаха покрай каретите пред депото. Вестникарчетата се пръснаха във всички посоки, за да се спасят от трополящите копита и колелетата. Точно когато каретата стигна до депото, избухна с гръмотевичен рев и ярка светлина.

Айзък Бел пръв се окопити и се спусна към улицата.

Над депото се виеха пламъци. Останалите карети бяха преобърнати, а конете лежаха с изпотрошени крака.

Улицата бе осеяна със счупени стъкла и горяща хартия. Бел потърси с поглед вестникарчетата. Бяха се сгушили под касата на една врата, с побелели от ужас лица. На паважа имаше още три момчета. Безжизнени. Първото, до което приклекна, бе Уоли Лафлин.

Планините Адирондак, горен Ню Йорк

1909

Госпожа Джозефина Джоузеф Фрост — дребничка, розовобуза млада жена, с нрав на мъжкарана, със силни ръце на фермерско момиче и живи лешникови очи — летеше със своя биплан „Челере Туин Пушър“ на около триста метра над тъмните гористи хълмове на имението на съпруга си в Адирондак. Джозефина седеше на нисък плетен стол в откритата кабина, защитена от студените пориви на вятъра с подплатено палто и бричове, кожена каска и вълнен шал, ръкавици, очила и ботуши. Зад нея моторът бръмчеше равномерно, прекъсван от тропота на веригите, задвижващи витлата.

Летящата й машина имаше лека рамка от дърво и бамбук, съединени с тел и покрити с плат. Цялото устройство тежеше по-малко от половин тон, но бе по-издръжливо, отколкото изглеждаше. Недостатъчно издръжливо обаче за мощните въздушни течения, които прииждаха от скалите и клисурите отдолу.